Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Ридли Скот е величие в научната фантастика и оставя отпечатък на всичко, до което се докосне. В новата поредица „Отгледани от вълци“ (HBO), този отпечатък е под формата на висяща във въздуха машина за убиване – андроид, който е като кръстоска между небесен архангел, убиващ с писък и робота от „Метрополис“ (1927) на Фриц Ланг. Действието се развива на сцена като произлязла от смесването на неоновите пейзажи в „Blade Runner” със самотния прахоляк на мъртвата планета в „Марсианецът“. А кръвта се плиска като в „Пришълецът“ – с разпльокване на всичко органично и не толкова органично до пихтиеста маса невъзможна за идентифициране.
Създател на „Отгледани от вълци“ е Аарон Гузиковски, но името на Ридли Скот е водещо – той е изпълнителен продуцент и режисьор на първите два епизода. Абсолютно се разбира защо му е харесала идеята – андроидите са му слабост, а темата е достатъчно многостранна и на моменти много странна, за да прикове вниманието.
Майка (датската актриса Аманда Колин) е машината убиец. Тя е в центъра на фона на впечатляващи дигитални ефекти. Нейната бледа кожа може да се превръща в броня, а очите й могат както да плачат, така и да сеят смърт. Татко е Абубакар Салим – партньор на Майка, който служи, за да е полезен на семейството, да внимава за доброто състояние на Майка, да приземява ситуациите със своята добродушност и каменисто чувство за хумор, и да следи за безопасността на всички. Както и в човешките семейства, така и в андроидното Татко е по-примитивен модел, а Майка е по-многопластова и способна на „срив“, който всъщност е мощен внезапен ъпгрейд, когато децата й са в опасност. Този ъпгрейд е способен да унищожава светове, както впрочем вероятно всяка майка би могла, ако имаше тази възможност.
„Отгледани от вълци“ започва с неравно кацане на Майка и Татко на планета на десетки светлинни години от Земята. Те носят замразени човешки ембриони, които да прикрепят със синтетични пъпни върви за нея, за да рестартират човешката раса. Земята е done след религиозна война, в която печелят вярващите. Печелят е силно казано, защото Земя вече няма. Богът е без значение, но доктрината е ясна, като в случая липсата на препратка към действителна религия поддържа посланието достатъчно абстрактно, за да няма засегнати.
Майка и Татко са атеисти, те приемат единствено науката и всъщност вярват, че само атеизмът е начинът хората да поставят ново начало и мирно бъдеще. Докато андроидите отглеждат поколението нови човеци в отхвърляне на всичко свръхестетвено, в техния безплоден Едем семето на вярата покълва с всяка нова опасност, пред която семейството се изправя. Майка и Татко реагират по все по-човешки начин и тестват лично идеята, че няма такова нещо като душа.
Новата Земя е ужасна – грандиозно самотна, неприветлива, сурова и ялова. Болести не подминават децата на Майка и Татко, и нищо добро не се вижда на хоризонта. А когато на планетата се приземява кораб, превозващ хиляди въоръжени вярващи, се разбира, че и на Кеплер 22 не може да се избяга от човешката природа, догми, йерархии и лични интереси. Войната е в ДНК на човеците точно толкова, колкото е закодирано майчиното чувство в синтетичната кръв на Майка. Тя ще защити децата си на всяка цена. След като вярващите пристигат, Майка минава в режим на битка, а филмът се насочва към редовния зрелищен елемент с много насилие, с което идеята за градежа на вечен мир приключва.
Източниците на това, което виждаме, са ясни – вярващите приличат на сторм трупъри от Междузвездни войни, алегоричните елементи на „История на прислужницата“, а детето, което не бива да гледа, ако иска да оцелее, го видяхме в Bird Box. Самата механика на Майка напомня Терминатор.
И въпреки това „Отгледани от вълци“ не страда от липса на оригиналност и не е банален. Може би защото има нещо забавно в това да гледаме Майка и Татко да се учат да бъдат родители, както всички хора – по трудния начин. Объркани и натъжени от склонността на човешките деца да манипулират, лъжат и падат в бездънни ями, двамата андроиди стават все по-уязвими, с все по-замъглена преценка и все по-осъзнаващи, че нищо не зависи от алгоритъм. Дори на самотна и безжизнена планета да си родител е най-трудното нещо. А когато се окаже, че тя не е нито самотна, нито бежизнена, всичко което могат да направят Майка и Татко е, да се превърнат в хора и да вярват, че това, което правят, ще е достатъчно за децата им да оцелеят.
Comments