Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
През 1962 година от страниците на „Полет над кукувиче гнездо“ на Кен Киси се ражда един от най-големите злодеи в литературата. Старшата сестра на измислена психиатрия Ратчид е ужасяващ образ – когато върви по коридорите на институцията, която владее, повява студ. Тя лесно отключва заключените врати, движенията й са внезапни и тревожни и дори лакът й за нокти – „смешно оранжев“ – всява страх като жило на електрожен. В клиниката сестра Ратчид среща пациента Рандъл Патрик Макмърфи, който иска да види края на нейния контрол и двамата влизат в така известната на всички борба. През 1975 година Милош Форман показва нехуманността на Милдред Ратчид във филма, който се превръща в един от шедьоврите на киното, а Луиз Флечър е удостоена с „Оскар“ за ролята си. Амерканския филмов институт обявява сестра Ратчид за петия най-голям злодей на всички времена и тя се превръща в попкултурен феномен, независимо от човеконенавистната си природа.
Но как точно старшата сестра става злодей? За това се разказва в новия сериал на Netflix „Ратчид“, където в ролята е Сара Полсън. Тя и Раян Мърфи представят предистория на образа от „Полет над кукувиче гнездо“.
По принцип образът на Ратчид е изследван много. Първите унверситетски публикации за нея се появяват още през 1975 година ,когато John Hopkins University Press публикува труд, където се повдига въпроса за това, че старшата сестра е голямата жертва на социалната и икономическа експлоатация на жените. През 1994 година излиза и критика, в която се казва, че сестра Ратчид въплащава кошмарите на мачизма – силна жена, която не се интересува от мъже. Краят на романа, когато Макмърфи (който влиза в болницата, защото е изнасилвач) напада Ратчид и излага гърдите й на показ, се определят като „празник на сексуалното насилие“. Героинята е разглеждана и от феминистична гледна точка – нейната власт в психиатрията е убежище на матриархата в пълна противоположност на реалностите в психиатричните структури, доминирани от мъже. Един анализ казва: „В странен обрат, Киси взима всички аспекти на тоталитарната система, нейният контрол, насилие, антихуманност и ги проектира върху матриархат“. Киси никога не отговаря на тези критики.
Очевидно през 2021 година Ратчид трябва да бъде разказана много внимателно и всъщност това е интересно – как и дали ще успеят да изградят някакво разбиране за тази героиня извън предположението, че е нечия (сексуална например) жертва в миналото.
Опити да обяснят и хуманизират лоши героини има, това е есенцията на всеки антигерой – лудата съпруга на мистър Рочестър от „Джейн Еър“, Жената-котка, Цирцея от „Одисей“ на Омир, вещицата от „Спящата красавица“, лошата вещица от „Магьосника от Оз“. Скоро ще се появи и историята на Круела от „101 далматинци“, а в „Касъл Рок“ пък видяхме Ани Уилкис, която не е много далеч от образа на Ратчид.
Тук Сара Полсън прави брилянтно изпъление, много напомнящо на готиката на American Horror Story. Раян Мърфи трудно може да е победен като форма, според мен се усеща и влияние на Уес Андерсън – тези центрирани кадри, рамки, симетрия, тези идеални бонбонени цветове.
Цялата перфектност на повърхността, под която може да има само и единствено ужас, е отлично представена.
Сценографията е с маниакално отношение към достоверността на всеки елемент на времето – 1946 година. Модата е на нивото, ако не и по-високо на The Marvelous Mrs. Maisel и всъщност „Ратчид“ вече се спряга като новия сериал, в който всичко е мода – Милдред има феноменален гардероб. В това отношение за миг се забравят и Ив от „Убивайки Ив“ както и самата мисис Мейзъл.
Заварваме Ратчид след войната. Вече е изпечен манипулатор и още в първите минути на пилотния епизод си проправя лесно път към работно място в психиатричната клиника на д-р Хановер (Джон Джон Брионес). Д-р Хановер не е варварин, той просто е „пионер“ в своята област, което означава, че продуцира на конвеир жертви на лоботомия с цел да „лекува“ основно хомосексуализъм, а когато това не работи, подлага жертвите си на разни други методи „много успешни в Швейцария“.
Милдред Ратчид не попада в психиатрията случайно, определено има връзка между нея и убиеца Едмънд Толсън, когото държат в мазето, за да бъде оценено състоянието му, преди да се реши какъв съд ще го съди. Около този човек се намират поне два-три паралела с „Мълчанието на агнетата“, така че всяко слизане на някой в мазето, е повод зрителят леко да поизправи позата на дивана. Джуди Дейвис играе старшата сестра Бъкет – обикновена зла женица с власт, която се страхува, че Ратчид ще заеме мястото й. Още в трейлъра се вижда как й се свлича цялата увереност, когато Милдред със спокоен глас й казва, че мълчи, защото обмисля всичко, което ще й направи.
Всъщност, това е най-хубавото от изпълнението на Сара Полсън. Героинята й остава винаги спокойна, учтива, пресметлива с много малки, но адски зловещи мигове, които вероятно ще карат някои хора да поглежднат под леглото, преди да загасят лампата вечер.
Синтия Никсън играе ролята на асистенка на сенатора на Орегон лесбийка, която се увлича бързо по независимата и загадъчна Ратчид. Появява се и Шарън Стоун, така че актьорският състав е на ниво.
Това, което за мен е проблем, поне в първите епизоди, които съм гледала, е, че сериалът по-скоро се опитва да реабилитира Ратчид, като жена с тъмно минало, която е водена в действията си от разни дъвкани клишета за сексуалността. Писнало ми е от това. Много по-смислено ми се струва да се засегне например социалното потисничество и така да се свърже образа с този на Ратчид като символ на тоталитаризма и корумпираната система от „Полет над кукувиче гнездо“.
„Ратчид“ по-скоро трябва да отговори на въпроса злото ражда ли се или се създава. И да го направи без да прави Милдред Ратчид антигерой. Което обаче се случва, още щом видим Сара Полсън на екрана.
Comments