Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Трябва всеки да гледа „Хубав ден в квартала“. Намира се в HBO GO. Аз го гледах миналата година, но и тази седмица. По случайност във вечерта, след като прочетох коментари под интервюто на Мира Лазарова в „Дневник“, където тихо, кротко, културно и мъдро жената обяснява как е преминала за нея срещата й с вируса, а отдолу тревожен брой хора лаят настървено нещо. После си мислех за „Жокер“ на Тед Филипс, от който научихме, че чудовищата не се раждат, а се създават от безхаберното общество, нормализирало агресията, жестокостта и цинизма.
Антидот на всичко това е „Хубав ден в квартала“ на Мариел Хелър, филм, от който се нуждаем повече от всякога, за да ни припомни, че милостта и добротата все още същесвуват в нашия свят. Или поне са съществували, когато господин Роджърс е бил дружелюбният съсед на милиони деца в Щатите в годините на тяхното израстване.
Господин Роджърс е културна икона. Той е (нещо като) нашия чичко Филипов. Води детско телевизионно предаване в продължение на повече от 30 години. Фред Роджърс е домакин на предаването, което включва песни, истории, куклен театър, разговори с гости – все неща, които спомагат за оформянето на съзнанието на малките деца, когато телевизията все още се използва като инструмент за положителна промяна. Много от тези епизоди се намират в YouTube и аз наистина ви каня да видите поне един от тях, да чуете този глас поне веднъж.
Но „Хубав ден в квартала“ не е биографичен филм за Фред Роджърс. Това е филм за нас. Разказва един епизод от неговия живот, когато журналистът на Esquire Лоид Воугъл (Матю Рис) с неохота приема да напише статия за Фред Роджърс (Том Ханкс) в поредица за американските герои.
Воугъл се среща с мистър Роджърс в момент, в който размишлява за отношенията със собствения си баща, докато очаква да стане такъв. Той подхожда към журналистическата си задача с доза цинизъм и някак си иска да разобличи Фред Роджърс като отдели човека от мита. Но колкото повече време прекарва с Роджърс, толкова повече осъзнава, че човекът и митът са неразделни. Мистър Роджърс е лишена от его и претениции тиха, блага личност, той заразява всички около себе си с неговата смиреност, доброта и искрена грижа за ближния. В хода на историята Фред Роджърс разбира че душата на Воугъл е угнетена и неусетно му предава един от най-важните уроци – този по прошка.
Хелър снима филма като епизод от „Хубав ден в квартала“. Започва с легендарния за предаването поздрав на Роджърс и познатата тематична песен, докато се преобува в гуменките си и си закопчава червената жилетка. Том Ханкс се вмъква в жилетката на Роджърс толкова лесно, колкото и в личността на тази телевизионна икона като улавя всичко – от ритъма до състраданието му.
А когато Роджърс се обръща към камерата, за да разкаже на Воугъл историята за изкуплението, той го прави по същия начин, по който го прави в продължение на 900 епизода с децата – като урок как да се справим с нашите емоции.
Хубаво е, че филмът не се усеща като проповед, Хелър не оставя зрителя да бъде повлечен от банална сантименталност. Тя успява да предаде именно емпатията, значението на емоционалната интелигентност, които ни насочват в живота.
И понеже споменах Никола Филипов – той често е обичал да казва: „Винаги съм имал много добре чувство към хората, винаги съм ги уважавал.“ Ето, толкова е просто. Имай добро чувство към хората. Уважавай ги. Наистина не знам какво ни става, но трябва да спрем да създаваме условия за раждане на Жокери и да отворим поне малко сърцата си, за да бъдем добри съседи. Филми като „Хубав ден в квартала“ помагат много за това.
„Хубав ден в квартала" можете да гледате сега по HBOGO
Comments