Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Кейт Бланшет е малко като Мерил Стрийп (т.е не знам дали „малко“) – където и да се появи, си е на мястото. Напоследък я гледах отново в „Тор: Рагнарок“ – ами дори и там е страхотна!
В „Мисис Америка“, минисериал от 9 епизода, който можете да гледате по HBOGO, действието се развива през 70-те години в САЩ – време на бурен обществен разговор за равните права на жените, абортите, политическото участие и изобщо отхвърлянето на оковите на традиционните роли на жените. И докато за Глория Стайнъм всички знаем, то никой извън Щатите не е чувал за омразната Филис Шафли, която най-неочаквано слага прът в колелата на историята. Кейт Бланшет е именно в ролята на Филис.
Филис Шафли е изключителна – такива жени вече няма и никой не иска да бъде като тях. И е абсолютно възхитителна със своето умение да е всичко без умора. Тя е домакиня с личностен потенциал да събере армия и да нападне Полша. Намираме я вече в средната й възраст, когато е родила няколко деца и още в първата сцена я виждаме на нещо като републикански конкурс за красота, където патриотично се разхожда по подиума, редом до млади съпруги, за да подкрепи мъжа си Фред (Джон Слатъри) в политическите му амбиции. И тази подкрепа е всяческа – Филис прави пайове, облича се в розов туид, има манекенски размери, изрядна прическа, носи разноцветни кашмирени жилетчици и перли, а усмивката й никога и не слиза от лицето й, плюс разпраща стотици нюзлетъри по пощата, докато координира децата, приятелките и домакинството. Освен това е личен съветник на мъжа си, знае всичко за ядрената програма и самата тя иска да се реализира по някакъв начин във Вашингтон, само че е жена, и на срещи й дават не думата, ами молив и химикалка да води записките. Тя играе ролята, опитва се да се реализира по пътя, но й е ясно, че никога няма да успее.
Филис намира поле за реализация успоредно с бума на феминизма. Всъщност тя прави съзнателен избор да не се меси в „мъжките“ теми. Това е казано негласно още в първия епизод – темата е просто средство за нея. Усеща, че се отваря шанс да се прояви като лидер и личност, и сформира свое консервативно антифеминистично движение в отговор на исканията за подправка на конституцията. Избира си непопулярната страна в дебата, превръща се в кръстоносец на „семейните ценности“ и повежда кампания на жени срещу жени. Успоредно с нейния кръг и тяхната гледна точка, сме свидетели и на бурните събития в лагера на икони на феминизма като Глория Стейнъм (Роза Бърн), Шърли Чизхолм (Узо Адуба!), Бети Фридан (Трейси Улман). На всяка героиня е посветен по един епизод.
„Мисис Америка“ е създаден от Дейви Уолър, който написа Mad Men. И е цветен, много цветен. Не само заради костюмите – по това време жените буквално използват модата като изразител на политическите си виждания. Но и защото борбата между тези жени не е черно-бяла. Шафли не е лошата, тя е сложна и цветна точно толкова, колкото и опонентките й. Нищо не й е лесно и на нея, изложена е на страхотни предизвикателства, които се развиват успоредно с основната линия – тя има анти-гей програма, докато синът й се натиска с любимия си в килера. Тя уж не е расистка, но е, и това личи във всички онези погледи и „жестове“, които прави към чернокожата си прислуга.
И точно както беше в „Американците“ и тук има борба за лоялност, предателство, „ние“ и „те“, тактически ходове и сметки, от които в крайна сметка винаги печели трета, уж невидима страна (мъжете).
Не знам дали има днес жени като Филис Шафли, вероятно ако има, са в първите редици на Make America Great Again. Но за мен „Мисис Америка“ има и една добавена стойност – осъзнаването колко е бил изстрадан този процес във времена, когато у нас Партията е решавала всичко за жените.
"Мисис Америка" можете да гледате сега по HBOGO
Comments