Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Вчера стартира поредицата „Пери Мейсън“ пo HBOGO – поредната адаптация върху легендарните книги на Ърл Стенли Гарднър (около 80 романа) за адвоката Пери Мейсън, популярен в целия свят. Всъщност "адаптация" е силна дума, защото това е независим проект.
Върху сериала работи силен екип – първоначлно Робърт Дауни иска да играе Пери Мейсън, после остава продуцент и отстъпва ролята на Матю Рийс („Американците“) – чудовищно талантлив актьор. С него могат да излязат на сцената само големи актьори, така че Джон Литгоу и Татяна Маслани са на равнището му във всяко едно отношение. Сценаристите са Ролин Джоунс и Рон Фицджералд. Първите епизоди са режисирани от Тим Ван Патън. Накратко, от такъв екип се очаква нищо по-малко от изключително ниво и то е почти такова.
В книгите Пери Мейсън е уверен адвокат, който поема сериозни дела (най-често убийства), които разследва лично. Тактиката му е да защитава невинния си клиент като принуждава истинския престъпник да се признае за виновен от свидетелската скамейка. В този му вид е запомнен и от феновете на класическия сериал „Пери Мейсън“ от 50-те и 60-те години, който аз не съм гледала, но пък образа на Реймънд Бър в ролята на Пери Мейсън е попкултурна икона, така че не ми е съвсем непознат.
В книгите си Гарднър почти никога не говори за миналото на Пери Мейсън – той винаги е представян на върха на кариерата си като голямо име. Така е и при другите адаптации за екран. Тук обаче героят е показан "преди". А това дава възможност на авторите да го изградят като по-различен образ. Джоунс и Фицджералд се задълбочават в мрачното минало на Пери Мейсън, така че все пак да не противоречат много на класическия образ, а да го допълнят и да го направят по-реалистичен.
Героят на Матю Рийс е беден частен детектив, който живее от ден за ден, очевидно страда от посттравматичен стрес, след като оцелява Първата световна война. Закован е към чашката, живее в порутена фамилна ферма, загубил е собственото си семейство, а за по-евтино си купува вратовръзки от моргата. Пери Мейсън на Матю Рийс е отличен в ролята на човек с остър ум, който обаче емоционално е на ръба да се разпадне. Играе перфектно движенията, промените в настроението, погледа – всичко. С развитието на епизодите той лека полека се превръща в Пери Мейсън от романите на Гарднър и предполагам, че ако има втори сезон, ще го видим все по-близко до литературния му образ.
Историята в първия сезон е разказана на фона на мрачната гангстерска атмосфера на 30-те. За разлика от класическия сериал с Бър, където се разкрива по едно убийство на епизод, тук целият сезон е посветен на разкриването на едно убийство. Отвлечено е бебе, похитителите искат голям откуп, но когато го предават, го оставят мъртво на родителите. Старият адвокат Елиас Бърчард Джонатан (Джон Литгоу), на когото Пери Мейсън помага като детектив, поема случая.
Този похват на постепенното разкриване на едно престъпление е нарочен, въпреки, че епизодите траят почти по един час. Това дава възможност образа на Пери Мейсън да бъде изграден в детайли и позволява на зрителя да се потопи в зловещата атмосфера на престъпност на 30-те години в Ню Йорк, който на моменти прилича повече на Готъм сити. Сюжетът е изграден в духа на класическа детективска история – подозрението пада върху всички, полицията и прокуратурата бързат да обявят извършител преди да са получили доказателства и т.н. Междувременно Пери Мейсън се заема да разкрие невероятно сложно престъпление.
Да си призная, сериалът е малко дълъг и може чудесно да се случи в 4 епизода, вместо в 8. Има твърде много странични герои, а темпото невинаги е ритмично, понякога се забавя. Въпреки това, аз го гледах верижно в две вечери – очевидно е достъчно грабващ.
Най-цветният образ е този на проповедник Алис (Татяна Маслани), която от дете е тренирана да бъде нещо като пророк и водач на своя църква, която инкасира пари от лековерни хора. Тя действително е интересна, но дали ще е в сериала или не на практика няма значение за основното действие, просто провлачва времето още.
Ако се чудите за Дела от романите – тя е тук (в ролята й е Жулиет Риланс) и е представена като феминистка, която никой не слуша. Интересен образ е и полицая Пол Дрейк, който в новата версия е черен (Крис Чок от "Готъм"). Неговите разследвания са възпрепястствани от расизъм, така че оценява лимитите в държавната работа и се присъединява към Пери Мейсън. Тези два образа логично се вписват в сюжета и подготвят почвата за бъдещи сезони. Съдебната зала, така важна за книгите на Гарднър, тук се появява след втората половина на сериала. Скъсана е и връзката с патетичните самопризнания пред съдебните заседатели, което действително е много демоде.
"Голямата депресия" винаги носи известен романтичен ореол, но тук такова нещо няма – светът на "Пери Мейсън" е супер реалистичен. Независимо от старите коли, джаза, меките шапки, този перид е време на мизерия, безпреспективност, омраза, престъпност, болести, корупция и лесни жертви. Шегите са мрачни, смешни, но на фона на очакването за някакъв един общ нервен срив. Разбира се всички герои не спират да пушат и за миг.
Любителите на романите няма да открият нищо общо с Пери Мейсън в сериала, освен името. Но с останалите със сигурност ще оценят високо ноар атмосферата и ще се потопят в разплитането на загадка, в която са преплетени много съдби.
"Пери Мейсън" можете да гледате сега по HBOGO
Komentáre