Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
На 30 декември 2003 година съпругът на Джоун Дидиън – Джон - получава масивен инфаркт на масата за вечеря и умира. Тази книга е за всичко, което се случва с Джоун в следващата една година. Това е прецизно написана анатомия на скръбта по човек, който е заемал толкова голямо място в живота й, че без него сякаш изобщо няма живот.
Няма да казвам, че това е комфортна или лесна за четене книга, защото тя не е. Затова пък това е невероятно интересна, вярна и лечебна книга. Лечебна поне за мен, защото мама почина преди по-малко от година и аз разпознавам много от етапите на скръбта, описани от Джоун. Всеки, преминал през голяма загуба, ще ги разпознае – първото, което самата авторка прави е да събере максимално много информация по темата за скръбта и да разбере за себе си какво я очаква и дали само тя на света се чувства така. Разбира се, че не. Скръбта е всъщност болест, от която боледуваме всички. В някакъв момент някои оздравяват, други не. Джоун и Джон са заедно 40 години (без три месеца) и почти никога не са се разделяли, те и двамата работят вкъщи и за Джоун загубата е непреодолима. Същевременно дъщеря им е в кома в болница и тя трябва да събере сили и да е подкрепа за детето си.
Джоун Дидиън е легендарно име в американската публицистика (тя има дълга история като автор на Vogue) и литература, като често работи заедно със съпруга си и за широката публика може би най-известното им съвместно произведение е сценарият на филма „Роди се звезда“. Преди няколко години – вече над 80-годишна – Джоун стана лице на модна къща Celine и никой и за миг не попита коя е тя, защото Джоун е легенда. И впрочем именно „Годината на магическото мислене“ е най-известната й, награждавана и често цитирана книга. Не е тайна, че и дъщеря й умира точно около издаването на книгата, така че Джоун знае всичко за тъгата – повече, отколкото се полага за един живот.
Втората част на книгата е вече анатомия на една любов. Там изреченията са като афоризми, а откровенията на Джоун са прекрасни и валидни за всеки, който е обичал истински през живота си. Омъжена от 29-годишна, Джоун остава вечно млада в очите на любимия мъж и изведнъж без него за първи път осъзнава, че всъщност е една стара жена, с твърде много спомени зад гърба си и неподходящи за възрастта й обувки.
Трябва обезателно да отбележа прекрасната корица на Дора Иванова и чудесния превод на Зорница Христова. Магическа книга, пълна с вяра, че винаги има някакъв изход, дори ако той не води право към щастието. Мъдростта на Джоун Дидиън я е спасила от най-страшното – сега може да спаси и нас.