Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Портрет на Гьоте в римската провинция от Йохан Тишбеин, 1787
Между XVIII и XIX век за пръв път се заражда идеята, че човек може да пътува за развлечение. Преди това пътешествията са по-често обвързани например с религиозни цели като поколонения и рядко някой тръгва на път като турист в смисъла, който влагаме днес в това понятие. През XVIII и XIX век обаче богатите британски семейства започват да изпращат наследниците си на обиколка из Европа, която наричат Grand Tour. Тя цели да запознае младия милорд с изкуството, историята и културата на Италия. Само Италия, защото британската образователна система се основава на латинската и гръцката литература и философия, а всеки образован човек се предполага, че има класическо образование от много ранна възраст и в този смисъл Италия е единствената дестинация, която е интересна на британските богаташи.
Първите туристи са мъже, но има и просветени семейства, които изпращат и дъщерите си на Голямата обиколка на „континента“. Пътуването се разглежда като възможност наследниците да завършат образованието си. Всеки турист е придружен от „учен водач“, който служи като наставник и придружител, обикновено високообразован и на италиански е известен като „чичероне“ – неговата работа е да обяснява историята, изкуството и литературата на Италия на младия си подопечен.
Посрещане на "Голям турист" на площад Испания в Рим.
Младите господа пътуват на юг от Британските острови или с кораб, или по суша с кон и карета. Има много разкази за тези пътници, които по правило страдат хорнично от „болест при пътуване“ и „чужда храна“. През 1730-те и 1740-те години пътищата са груби и пълни с дупки, а каретите могат да изминават максимум 20-25 км на ден. Разбойници често преследват ботатите пътници, така че „Голямата обиколка“ е направо рисков спорт и не е за хора със слаби сърца. Някои от милордите, понеже не са в подходяща физическа форма, биват слагани на носилка и така групи от до 8 местни мъже физически пренасят „Големите туристи“ из Алпите.
„Голямата обиколка“ обикновено включва посещения в Рим, Неапол, Венеция и Флоренция. По време на пътуването Женева или Монтрьо в Швейцария също са популярни спирки, така че и цели богати семейства скоро започват да планират „Голямата обиколка“ с чисто развлекателна цел – обикалят Европа месеци наред, поглъщайки всеки възможен дворец, парти или пикник по пътя. За мнозина това е дълго и упадачно парти, но за други е необходимо напускане на родината, докато се успокоят водите след развод, фалит или друг социален провал и пикантен скандал.
Лорд Байрон пристигана венецианския остров Сан Лазаро, където е приветстван от арменската общност там. (Живопис от 1890 г.)
Ерата на „Голямата обиколка“ е застъпена и в изкуството на времето, като всеки млад аристократ получава и портрет на фона на италианските градове. Ето например Франсис Басет, нарисуван от Помпео Батони през 1778 година.
„Голямата обиколка“ продължава и през XIX век, когато железопътният транспорт променя маршрутите. Томас Кук за пръв път предлага пакетни турове и отваря пътуването и за средната класа. Това води не само до по-стандартизирани настанявания и хранения, но и до това богатите туристи да търсят свои собствени анклави като френската ривиера, далеч от масите и така се появяват и нови, ексклузивни дестинации.
Емил Брак, портрет на млада двойка, която планира "Голямата обиколка"
В известен смисъл "Голямата обиколка" поставя началото на съвременния туризъм и може би посочва и бъдещето му – след пандемията, различни експерти смятат, че времето на пошлия масов туризъм, когато хората отиват до кулата в Пиза, само за да се снимат как я "подпират" е отминало, и се надяват на по-устойчиво бъдеще на културен, по-бавен туризъм. По време на "Голямата обиколка" туристът пътува основно с културна цел – да научава и открива нови светове, изкуство и архитектура. Това е пътуване, което е предназначено, за да може човек да разбере и научи за Европа. Две години, в които туристите се наслаждават на най-доброто, което може да предложи Европа (и особено Италия), и се пренасят напълно в друга култура. Време, когато писмо от родителите пътува със седмици и младите аристократи могат да се наслаждават напълно свободно на този финален щрих в образованието им, гарниран със забавления, слънце, романтични увлечения и сувенири.
Едно истинско и разнообразно преживяване веднъж в живота – бягството в най-добрия му вид!
Comments