ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО НА "МАЛКИТЕ" НИДЕРЛАНДЦИ

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

Един художник на хиляда души – рекорд в историята. Не, това не е статистика от наше време, в което имаме свободен достъп до музеите наоколо и по света и всеки има предпочитания в изкуството и свой вкус. Всъщност, в наше време ние не инвестираме в изкуство, извън входните такси. Епохата, в която хората наистина купуват изкуство, директно от създателите му, се е случила през 17-ти век на територията на сегашна Холандия и е известна с името „Златен век“.

Художниците от онова време се наричат „старите“ майстори или „малките“ нидерландци, но не са нито стари, нито малки, а са просто велики.

Обяснимо е, че подобен феномен се случва в най-богатата държава от онази епоха. Холандия е търговското средище на света, занаятите процъфтяват. Два допълнителни фактора са, че страната е протестантска, така че църквите не се украсяват с картини, освен това липсва богата и многобройна аристокрация – това води до липса на поръчки за монументални платна или стенописи, тези жанрове не са развити сред нидерландците. Затова пък за всеки нидерландец от средната класа, да не говорим за по-богатите, за гилдиите или политиците, е въпрос на чест да има възможно най-много картини у дома си, в офиса, в хранилището. Важно е да се отбележи, че три четвърти от жителите на страната са граждани. Това води до огромен разцвет на живописта, която като жанрове и като система се заражда именно на това място и в онази епоха.

От 1640 година само за около 20 години в Холандия са нарисувани и продадени около един милион и триста хиляди картини.

Статистиката се води от гилдиите на художниците по градове, най-често носещи името на покровителя им Свети Лука. Гилдията следи за спазване на изискванията за качество и затова голяма част от продукцията е наистина с високо качество. В продължение на векове системата за обучение на художници е неизменна – чиракът се учи от майстора, като масово има династии от художници, но също така по-заможните граждани дават синовете си за чираци при добрите художници. Постепенно става ясно, че тази система е доста тромава, главно защото един художник рядко обучава повече от един-двама младежи едновременно и така се появява художествената академия.

На нидерландците дължим и освобождаването на твореца от оковите на поръчковата живопис.

Голямото търсене на картини води до там, че художниците започват да се специализират в даден жанр и да рисуват без предварителна поръчка, а по вдъхновение и след това предлагат за продажба творбите си. Изключение са портретите, което е обяснимо. Не рядко майсторите в даден жанр рисуват буквално едни и същи сюжети, но и това е простимо, в крайна сметка те не са предполагали, че някой ден картините им ще висят една до друга в музеите.

В Холандия се появява за първи път и фигурата на търговския посредник – по-известните художници ползват услугите на специализирани търговци, които продават творбите им.

Нидерландските майстори развиват до съвършенство съществуващите или създават многобройни нови жанрове в изкуството като исторически, групов и персонален портрет, сцени от всекидневния живот, включително голямо разнообразие от домашни сцени или такива в кръчми и дюкяни, природни и градски пейзажи, които най-често са едно, тъй като в обичайния природен пейзаж на нидерландците на заден план обикновено се вижда град, натюрморти с предмети и цветя, гледки от далечни земи. Всеки от тези раздели се развива до съвършенство.

Портретите например са еквивалент на днешните сватбени снимки. Масово се поръчват именно около сключването на брак.

Смята се, че по време на златния век са нарисувани между 750 хиляди и един милион портрета. Протестантската скромност и сдържаност налагат редица ограничения – не може да се позира в цял ръст, не бива да се излагат на показ символи на богатството, макар че има достатъчно изключения, мъжа и жената се рисуват на отделни картини. Последното е обяснимо с оглед високата женска смъртност при раждане – младоженецът е все същия, съпругите не рядко са няколко. Лицето се рисува от натура, а дрехите се оставят в ателието и се дорисуват или от майстора или от най-добрия му ученик, защото белите колосани дантели на яката и маншетите и бижутата са голямо предизвикателство.

Нидерландците рисуват върху дърво, макар в Европа отдавна да се рисува на платно.

Дървото дава по-големи възможности да се изобразят идеално детайлите, а рисунката да е прецизна и лъскава. Клиентите им имат високи претенции. И макар че до нас са достигнали големи количества нидерландска живопис, също толкова е изгубена, защото дъските на старите майстори са ползвани в по-късно времена за нови картини.

Вековете след Златния век често приравняват нидерландските майстори на сръчни занаятчии, които не са истински артисти, а просто копират света пред себе си. Днес вече е ясно, че това не е съвсем вярно, както и че майсторството на копирането не е дадено на всеки. А малките нидерландци стават все по-големи.