Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Статуята на малката русалка безспорно е най-известният кадър от Копенхаген. Дали е най-известното място е спорно, защото статуята е поставена в края на кея на пристанището до където не е съвсем бързо и лесно да се стигне и всъщност поне в този сезон при нея имаше само дузина азиатски туристи – популярността на русалката в Азия е ненормално голяма.
Последното е може би най-интересният и малко познат факт за статуята на героинята на Андерсен. Всяка година в Копенхаген идват хиляди японци и китайци само за да се снимат с русалката. В Япония тя е толкова популярна, че в близост до русалката в Копенхаген са посадени вишни и всяка година по повод цъфналите вишни се провежда празник с японско участие. През 2010 година русалката дори гостува в Шанхай като част от датския павилион на световното изложение. По време на седем месечното й отсъствие на пристанището слагат видео инсталация, направена от Ай Вейвей, която представлява пряко излъчване на русалката от Китай. Още първия ден се установява, че записът прекъсва по никое време, но това е заради пет часовата разлика във времето и края на работното време на павилиона.
Поръчител на статуята е Карл Якобсен – син на основателя на пивоварната Карлсберг. През 1909 година той гледа балета „Малката русалка“ в кралския театър в Копенхаген и е толкова очарован, че поръчва да бъде изработена статуя на балерината Елън Прайс в тази роля. За тази цел Якобсен наема скулптора Едвард Ериксен, един от най-известните художници на епохата. Ериксен е автор на статуите за кралския саркофаг, почетен професор на академията в Карара, в Дания няма никой по-достоен да направи статуя на приказната русалка.
Елън Прайс обаче позира само за лицето на русалката и отказва категорично да позира гола. Тялото на русалката е на съпругата на Ериксън – Елин, към онзи момент вече майка на пет деца. През 1913 година статуята е тържествено открита и става най-популярната творба на Ериксън. Силно религиозен човек, той е много огорчен от това, че е обречен да остане в историята с тази „гола“ фигура и дори се отказва от хонорара, като го дарява на църквата. За отбелязване е, че потомците му нямат такива скрупули и се възползват максимално от правата върху русалката (които изтичат през 2029 година), като се съдят и разправят по всякакви поводи. Копия на русалката има в много градове по света и дори ако скулптурата е леко различна, за нея се плащат права. Русалки си имат Амстердам, Париж, Рим, Токио, Сидни, Саратов и т.н.
Русалката е вероятно най-вандализирания паметник в света или със сигурност в Дания. Почти не минава година без нещо да й се случи, макар че през 2007 година властите на Копенхаген я преместват по-навътре в пристанището, за да не може лесно да се стига до нея.
През 1964 година е открадната главата на русалката и така и не е намерена, но е възстановена по гипсовия оригинал, пазещ се в музея за изобразително изкуство на Дания. Главата е крадена пак през 1998 година, но е върната, а през 1990 година е направен опит да се отреже и остава с дълбок белег на шията. Рязана й е ръката, взривявана е, многократно е заливана с боя в разни цветове, обличана е в хиджаб, а може би най-забавно е последното засега нападение върху русалката преди две години, когато е облепена със стикери „риба-расист“.
Русалката е висока 125 сантиметра и тежи около 175 килограма. На нейния официален сайт семейство Ериксън продават копия в различни големини, като най-близкото до оригинала по размер струва 82 000 Евро. Наследниците на скулптора се възползват от наследството до последно. Горката русалка!