Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Едно старо кино, в което живее един стар господин, влюбен в кинозвездите, цитиращ филмите наизуст, приел света на киното като свой и заместил несъвършения свят с черно-бялото съвършенство в тъмния салон. Нощта в киното е просто място за магии.
Сценографията на Никола Тороманов, както винаги страхотна, веднага прави зрителите в салона част от пиесата и всички ние в тъмнината седим в старото кино, обречено на събаряне. Негов отдавнашен стопанин е възрастният арменец Еди, а с него живее младият Серж, който си няма други близки на света. Двамата са отчаяни киномани, избрали да живеят в света на фантазиите. Еди се опитва да убеди младия Серж да поеме по белия свят, но сърце не му дава да го излъже, че навън има нещо по-хубаво от киното. Защото киното е магия.
„Господин Нощ“ е последната пиеса на Яна Борисова, която има дълга и прекрасна история с театър 199 – всичките й други пиеси там все още се играят. Постановката е на Стилиян Петров, в ролите са Веселин Мезеклиев и Йордан Ръсин, както и Дениза Павлова в ролята на блян.
Изкуството си има свои начини да отгатва бъдещето и едно празно кино, в което бродят сенките на Чаплин и Фелини, днес е нещо повече от художествена измислица – то е тъжна реалност. Пандемията почти унищожи кината и истинското кино на големия екран и в този смисъл историята на господин Нощ звучи като тъжна мелодия. Неговите идеали, възвишените чувства, любовта му към жената-блян, са спасение от един свят, в който е трудно и скучно да се живее. Нашият свят.
След първите неловки минути двамата актьори се справиха чудесно с малко странните си роли – но в пиесите на Яна Борисова героите винаги са странни. Диалозите им са емоционални, но някак предсказуеми, и не ме развълнуваха достатъчно. От четирите пиеси на Яна Борисова в театър 199 тази е като че ли най-обикновена. Както казва Еди – „Любовта е когато усещаш онова, което любимият човек премълчава в разговора.“ В тази пиеса за мен няма нищо премълчано.
Comments