Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Подът в студиото на Полък и Краснер
“Любовта е двупосочна улица. Бих дала всичко, за да има някой, който да ми даде това, което можах да дам на Полък.“
Това е мисъл на Лий Краснер, съпруга на Джаксън Полък и една от най-големите художнички на XX век, за която малцина са чували. Но не е само сянката на мъжа й, която я е засенчвала. Ето още една мисъл на Ханс Хофман от 40-те: „Тази картина е толкова красива, че никога не бихте казали, че е нарисувана от жена!“. Картината е нейна.
Леонор (Лий) Краснер е родена в Бруклин в културно семейство на емигрирали от Украйна евреи, среща се с майстора на екшън рисуването, омъжва се за него и се оттегля да живее и рисува с него в къщата им в Лонг Айлънд, която е известна като къщата Полък-Краснер. След войната Полък е тотална звезда като Мерилин Монро или Джеймс Дийн. Гений с белязан от тежък алкохолизъм живот. Двамата се движат в авангардните кръгове и галерии на Ню Йорк, най-известните и най-важните за бизнеса, но тя винаги е една-две крачки след него. Той смело върви по своя художествена пътека, която често включва оригиналната употреба на цвят и колаж, което се опитва да наложи на пазара. Абсолютно мрази покровителката си Пеги Гугенхайм, на чиято издръжка е и няма никакъв интерес да подкрепи жена си да излезе от сянката му и да изкрещи на света, че изкуството за жените не е занимание, което да редуват с домакинската работа.
Всъщност Лий е по-образованата от двамата – получава академично образование и след следването си бързо намира работа в агенцията на Ню Дил, която наема художници за декорация на нови сгради. Повратна точка в живота й е срещата с германския художник-емигрант Ханс Хофман, бащата на абстрактния експресионизъм, който основава своя школа по рисуване в Ню Йорк, където Лий изучава кубизма и основните тенденции в европейското изкуство.
Лий Краснер, Абстракт номер 2, 1946.
През 1940 година тя се присъединява към групата на американските абстрактни художници, а по времето, когато се омъжва за Полък (1945) вече е независим художник, отдаден и сериозен. След като двамата се оттеглят да рисуват в общото им студио, тя работи неуморно и с толкова голяма самокритичност, че много от творбите си унищожава. Но тази несигурност, която е подхранвана и от мъжа й, успява да превърне в творчество – понякога събира разкъсаните парченца и ги сглобява в сложни колажи, за да им даде нов живот.
Лий Краснер, Натрошен цвят, 1947
Между творбите на двамата има тясна връзка – платната им са празник на живота, на този контролиран жест, който се превръща в цвят. Но Лий разбира, че това, че е жена е забавяне на кариерата й и често не подписва изобщо произведенията си или най-много да ги маркира с едно LK.
Връзката й с Джаксън Полък (който е с 4 години по-млад) е страстна, бурна, абсолютно в тон с кръвожадния и импулсивен нрав на художника, за когото най-важното нещо в живота е да наложи този нов стил. През 1956 година връзката им се разпада и Лий заминава за Париж, където научава новината, че пияният Джаксън е загинал при автомобилна катастрофа. Разбита, тя се връща в къщата им в Ню Йорк и продължава да рисува ненаситно и само нощем, като черпи вдъхновението си не от света около себе си, а от вътрешната си болка. Така възприема пръските на Полък и в своята работа, като начин да преработи загубата на съпруга си и да я превърне в изкуство.
Лий Краснер, Полярен печат, 1960
Първата голяма самостоятелна изложба на Лий Краснер е чак през 1973 година – домакин е музеят на американското изкуство Уитни. Центърът на изложбата е голямо платно, Палинегинеза, което означава възраждане. „Еволюцията, растежът и промяната никога не спират“, казва художничката.
Лий умира през 1984 година на 76-годишна възраст, като МоМа й посвещават първата ретроспективна изложба шест месеца по-късно. Едно закъсняло признание на Краснер като неависим от Полък артист. Днес е призната за един от пионерите на абстрактния експресионизъм. Преди няколко години нейна картина The Eye is the First Circle (1960) е продедена от Sotheby's за 12 милиона долара.
„Бях жена, еврейка, вдовица, дяволски добър художник и, ако нямате нищо против, и малко прекалено независима.“
Корава и смъртно сериозна към историята на изкуството, Креснер е може би най-интелигентният от художниците, убедили света в края на 40-те че Ню Йорк, а не Париж, е епицентърът на модерното изкуство. И тази интелигентност се изразява в изкуство, което се проявява в различни стилове – от плътни колажи, през цветове на отчаянието, до огромни цветни абстракции. Но интелигетността й не е достатъчна, за да достигне легендарен статут в американската живопис в тази мачо-ера и остава скрита пред погледа с цели десетилетия.
Comments