Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
През Средновековието изображенията на градовете са били основно фон в църковни ръкописи без никога да имат роля в композицията. Но в края на XIII и началото на XIV век западното изкуство започва да се възражда и скъсва с византийската традиция и за първи път светът около човека става интересен и вдъхновяващ. Това става благодарение на Дучо ди Буонсеня, Чимабуе и най-вече Джото ди Бондоне във Флоренция.
Но в Сиена работи още един титан на века – Амбрдожо Лоренцети, най-великият художник на Сиена, чиято слава е толкова голяма, че става част от от Деветимата (управленското тяло на републиката), без изобщо да е политик. От Лоренцети са останали малко творби като е прочут най-вече с два стенописа: „Алегория на доброто управление“ и „Алегория на лошото управление“ – това са панорамни гледки със сложни градски пейзажи и изображения на политическия морал, рисувани за възхвала на Сиена.
Лоренцети е изпитвал влияние от Джото и е посещавал Флоренция два пъти, така че се отделя от сиенската традиция (чийто представител е брат му Пиетро) и на практика на него западното изкуство дължи първите градски пейзажи. Дори се знае точно коя е картината, която се смята за първия истински градски пейзаж – "Изглед към града край морето". Не се знае точно кога е починал Лоренцети, но вероятно от чума през 1348 година, защото след това дирите му изчезват.
„Изглед към града край морето“ се намира в художествената галерия в Сиена. Това е много малка картина (22,5 x 33,5 см) но с голямо художествено значение. Тя има „другар“ – „Замък край брега на езерото“, с която представляват unicum за цялата европейска живопис през Средновековието и ранния Ренесанс, защото са „чист пейзаж“ абсолютно лишен от история, сантименталност и по този начин извън времето. Няма мадони, няма ангели, няма морал, поука, страх, възхвала, послание, нищо. Просто изглед към града.
През 1344 година управата на Сиена решава да направи т.нар космография или изображение на „цялата обитаема земя“ за залата на Палацо публико в Сиена – топографски образ от платно или пергамент, обвит в рамка и въртящ се на щифт, който е свързан по някакъв начин с Алегориите (не е запазен). Това е изключително, защото правят опит да изобразят реалността, света, какъвто го познават. Двете картини се предполага, че са били част от тази Mappamundus volubilis, а може да са били и част от двете врати на „гардероба“, където са съхранявани всички ценности на Сиенската република. По-банално е предположението, че са били част от олтар.
„Изглед към града на морето“ е картина, която повдига въпроси. Кое е това място? Смята се, че е град Таламоне. Но е представен не като жив град, а като идеален архитекурен образ. Има кораб вляво и един човек в долния десен ъгъл, който седи с крака във водата, а дрехите му са до него. Но земята изглежда наобитаема, пуста, извън града е пустиня. Сградите са нарисувани в т.нар наклонена паралелна проекция. Изглеждат като апликации, няма никаква преспектива. Строежът е ясен, линеарен и контрастира на фона.
Няма нищо сбъркано в тази картина. Къщите, църквите, кулите и крепостите, макар и плътно групирани заедно и сгъчкани между градските стени, се различават визуално. Всички ъгли са рязко изрязани със светлина и сянка. Има и цветно кодиране – розово и светло тюркоазено, хладно сиво и топло сиво, които очертават границите на различните елементи на града, стените, покривите, тротоарите. Всичко е нарисувано така че този малък град да е от ясен по-ясен. Като макет. Точно така, това е умален модел, упражнение по двуизмерно рисуване на модели. Всички тези начини, по които градът е опростен, това намаляване, говори за някакъв опит, за игра, за някаква свобода. Кулите са като моливи, керепостните стени са тънки като лист. Картината не се чувства като истинско място, но като играчка на дете или сън. Или като картичка от пътуване.
Не е нужно човек да е кой знае колко начетен, за да види в равнините, лишени от преспектива една загадъчност и съвсем спокойно да препише първият градски пейзаж в историята на западноевропейското изкуство на художник от авангарда в началото на ХХ век като Шиле или Климт.
Дали ни харесва или не тази картина не е толкова важно, на мен лично ми изглежда странна – но тя е велика със значението, което носи извън себе си. Човекът вече може да се огледа около себе си и да види света със свободни очи и даже да го нарисува, да съхрани реалността. Не е ли това есенцията на всяко пътешествие, на всеки сън да сме на различни места, да прогледнем и да отнесем със себе си нашия си простичък човешки спомен, че сме били, че сме видели и че сме притежавали времето в един миг. Без никакви богове и грехове.
Comments