Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: Елица Павлович
Догодина се навършват точно сто години от момента, в който кметството на Осло предоставя щедро прекрасна къща с ателие на най-големия скулптор на Норвегия, за да създаде своя шедьовър и да го остави в наследство на града. През 1923 година Густав Вигеланд се заселва в новата си къща във Фрогнер и започва да работи върху проекта на парка в съседство. И докато днес паркът е най-посещаваното място в Осло, малцина са онези, които пресичат улицата и отиват в музея на Вигеланд, който всъщност е по-интересен от самия парк.
През 1919 година Вигеланд предлага на Осло да завещае всичките си произведения на града след смъртта си. Общината приема това с благодарност и през 1923 година му дава за доживотно ползване къща в близост до голям парцел във Фрогнер, който той да превърне в парк. Тази къща е проектирана от архитекта Лоренц Рий и се смята за една от най-красивите неокласически сгради в Норвегия. От 1950 година насам там е разположен музеят на Густав Вигеланд – най-известния скулптор на Норвегия.
Експозицията в музея проследява целия творчески път на Вигеланд – от самото начало през 90-те години на ХІХ век, до смъртта му през 1943 година.
В първите няколко зали са ранните му творби, които са направо стряскащи със своя реализъм. Вигеланд има слабост към странните сюжети с изкривени, стари или деформирани лица и фигури, които едновременно са възхитителни със съвършенството на изработката и смущаващи с грозотата си.
През 1893 година Вигеланд посещава Париж и няколко пъти гостува в студиото на Огюст Роден. Влиянието на последния си личи много ясно в няколко от творбите на Вигеланд с любовни сюжети, като една от тях е много красиво разположена пред прозореца.
През 1909 година Вигеланд променя стила си към по-закръглени и меки форми и започва да прави скулптурите си по начин, който вече е разпознаваемо негов.
По това време той се прочува достатъчно, за да започне да получава и поръчки за бюстове и паметници. Общо през живота си Вигеланд създава над сто бюста на известни норвежци и норвежки, като сред тях са всички знаменитости на епохата – от Хенрик Ибсен до Камила Колет, чийто паметник е един от любимите ми.
Паркът Фрогнер е разбира се много впечатляващ и зашеметяващ с мащаба си, но точно затова е задължително след това да се мине и през музея. Онова, което в парка е огромно и затова недостижимо, в музея е близко и впечатляващо по различен начин.
Например фонтанът, който е любимата творба на Вигеланд и той години наред търси къде да го сложи, като отказва няколко предложения, включително това да го постави пред парламента в Осло. Или Монолитът – една от най-забележителните творби на изкуството в Норвегия - колона, направена от единствен къс гранит, висока 17 метра, изработвана от Вигеланд петнайсет години и съдържаща 121 фигури. „Колоната е моята религия“ казва Вигеланд приживе. В музея тя е разделени на три части и може да се види съвсем отблизо и е наистина поразителна.
Музеят е бивше ателие на художника и там все още са инструментите му, както и малките пластики, които са служели за нещо като „скици“ за творбите му. Освен това може да се види и как е протичал целия процес на изработка – от металния скелет до махането на калъпа на готовата творба.
В музея на Густав Вигеланд е събрана цялата Норвегия – от най-известния й парк, през великите интелектуалци и политици с техните бюстове, до фолклорните герои, популярните приказки и животните от легендите. Сякаш Вигеланд е успял приживе да извае цялата Норвегия. Тя му е благодарна и до днес – в това няма никакво съмнение.
Comments