Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: Сатиричен театър
Постановката „Да, господин Премиер!“ на Борис Панкин в Сатиричния театър е създадена по пиеса на авторите на популярния едноименен сериал по ВВС и това залага доста капани, които екипът на Сатиричния театър е избегнал успешно. Постановката не изглежда нито старомодна, макар да е от преди Брекзит, нито аматьорска и с евтини декори и костюми – както е например със сценичната адаптация на „Ало, ало“, нито пък родните актьори отстъпват на британските си колеги, като изборът на Кръстьо Лафазанов за главната роля е просто отличен.
Премиерът Джим Хакър не е идиот – в началото на представлението, когато двамата му най-близки сътрудници – началникът на кабинета му сър Хъмфри Апълби (Мариан Бачев) и личният му секретар Бърнард Уоли (Тони Минасян) – говорят зад гърба му изглежда, че това е поредният манипулиран глупак. Скоро става ясно, че това изобщо не е така – когато трябва премиерът се справя чудесно, той знае точно кого и за какво да попита, така че да не се хаби да чете излишно, мисли с два хода напред и е наясно точно как да защити интересите си, както и колко струва всеки в кабинета му. Изобщо Джим Хакър е отличен мениджър и ни напомня колко занижени са критериите ни за политици в последните години.
Извън тези странични и малко горчиви размисли, това е едно отлично и страхотно смешно представление. Ние живеем по неволя в много политизирана среда и малко от видяното на сцената е неясно или непредсказуемо. Въпреки това има достатъчно изненади, а историята е поднесена ясно, динамично и с голяма доза подигравка към всяко правителство в Европа. За разлика от други представления в Сатиричния театър, а и общо наложената в последните години представа, че смешното задължително е вулгарно, просташко и елементарно, тук всичко е много добре балансирано, на чудесен език и с импровизации, които и за момент не залитат към пошлото. В пиесата, написана след сериала, е добавена и една фатална жена, личната съветничка на премиера Клер Сатън (Рада Кайрякова), а „последният мохикан“ от трупата на стария Сатиричен театър – Светослав Пеев – се явява в малка „почетна“ роля, посрещнат и изпратен с бурни аплодисменти. Изобщо реакциите на публиката са съвсем на място, искрени и шумни, както и подхожда на представление от този вид и – държа да отбележа – много по-силни, отколкото на глупавите комедийки, които масово се представят за сатира в театъра. Това успокоително ми напомни, че публиката в залата не е глупава и може чудесно да прецени кога какво гледа.
Постановката не е нова, но актьорите я играят с видимо удоволствие и до един са много добри, като най-вече Кръстьо Лафазанов и до голяма степен Мариан Бачев са великолепни и поотделно и особено като дует. Единствената ми забележка е, че тъй като Кръстьо Лафазанов явно доста импровизира, а и ние от залата се смеехме шумно, останалите актьори на сцената също избухват в смях и не могат да довършат сцената и репликите си, което е доста непрофесионално. Това обаче не нарушава общото приповдигнато настроение и чудесното впечатление от спектакъла. Този театър, носещ името на Алеко Константинов, е създаден точно за такива представления - да прави хората по-щастливи и по-мъдри чрез ирония и хумор. Просто перфектно следпандемично преживяване!
Comments