Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Обявена с фалстарт на 1 март и мигновено затворена поради пандемията, от 27 април в Палацо Реале в Милано може да се разгледа една много специална изложба, която ще продължи до 25 юли. Интересът към „Дамите на изкуството. Истории на жени между XVI и XVII век“ беше подхранван от онлайн обиколки с екскурзовод с огромен успех, но най-сетне дойде моментът да се види на живо. Изложбата е посветена на най-великите художнички на тази епоха.
Сред най-известните имена като Артемизия Джентилески, Софонисба Ангусола, Лавиния Фонтана, Елизабета Сирани, Феде Галиция, Джована Гарцони има и нови открития като римската благородничка Клаудия дел Буфало например, която отскоро е част от историята на изкуството.
Някои от произведенията като Олтара на Мадоне дел'Итрия на Софонисба Ангуисола, направен в Сицилия (Патерно, 1578 г.) напуска острова за пръв път. Такъв е случаят и на олтара на Розалия Новели Мадона Имаколата и Сан Франческо Борджия, който излиза за пръв път Палермо – това е единствената сигурна нейна творба от 1633 г., която се намира в църквата Джезу ди Каза Професа. Може да се види и платното „Мистичния брак на света Катерина“ на Лукреция Кистели от 1567 година, която по принцип се намира в църквата Силвано Пиетра близо до Павия.
Изложбата е посветена на вселената на жените, разказана чрез техните творби, теми и умения.
Дъщери, съпруги, сестри на художници, понякога монахини – изложбата представя дамите на изкуството в пет раздела. Успоредно с произведенията им са разказани и техните лични истори, което пък разкрива и картината на обществото по това време, уменията им да се разграничават и утвърждават в един напълно мъжки бизнес. Някои от тези истории разказват за пътувания през Италия и Европа, за пътища и трудности, за прекъснати преждевремнно животи и за такива, продължили почти век. Зрителя гледат волеви автопортрети на осъзнати, силни жени художници, бунтуващи се героини от древността, алегорични исторически фигури, митологични фигури, символични композиции от цветя, плодове и животни, религиозни сцени. Загатнати са тайните на психиката, женските добродетели, интимният живот, ежедневния героизъм, но също така и много истории за предателство, измама, покаяние.
Този сложен свят се представя за пръв път в Италия в такъв мащаб и е плод на много проучване, много задълбоченост, направени са много открития и са разкрити много нови перспективи. Петте раздела се фокусират върху различни пътища на обучение и професионален успех.
Първият раздел покрива художнички, които са споменати от Вазари в „Животите на най-забележителните художници, скулптури и архитекти“ (1550 г.). В първото издание той е споменал само една жена – Проперция де Роси, скулпторка работила на строителната площадка на базиликата Сан Петронио в Болоня, която е защитавала със зъби и нокти бизнеса си. Във второто издание Вазари споменава още художнички, например благодарение на кореспонденцията между Амилкаре Ангуисола и Микеланджело е открита дъщеря му, Софонисба Ангуисола. Вторият раздел „Художнички в манастира“ също са жени, споменати от Вазари – две монахини, кармелитката Антония Дони (Дъщеря на големия Паоло Учело) и домениканската монахния Плаутила Нели, игуменка на манастира Санта Катерина да Сиена във Флоренция. В третия раздел е разказан семейният контекст. Жените от високопоставените семейства не са можели да учат рисуване, повечето италиански художнички са дъщери на бащи художници, които са помагали в ателиетата. Някои от тях превръщат изкуството в професия и наследяват клиантелата на бащите си. Такива са например Феде Галиция, Розалия Новели, Барбара Лонги от Равена (също спомената от Вазари), Мадалена Натали от Кремона... Има жени ярки примери за художници, търсещи независимост от бащиния модел и социално утвърждаване – Лавиния Фонтана например получава изключителни почести в Болоня, или Елизабета Сирани, която умира много млада, но за десет години работа надминава славата на баща си, или любимата дъщеря на Тинторето Мариета, също починала много млада, или Киара Варотари, сестра на Падованино, също легендарна, надминала славата на брат си.
Следващият раздел на изложбата – „Академиците“ – е посветен на жените, приети в гилдията на художниците. Първата е Диана Скултори от Мантова, приета през 1580 г. в Compagnia di San Giuseppe di Terrasanta. През 1563 година е основана Акедамията за изкуства във Флоренция от Джорджо Вазари, първата жена приета там през 1616 година е Артемизия Джентилески. В Рим Универистетът на художниците, миниаторите и бродиращите се преобразува от Закари в Академия за изкуства и през 1606 трансформира устава си, за да може да позволи участие на жени, но без право на участие в сесии – там се откриват имената на Лавиния Фонтана, Анна Мария Вайани, Мадалена Корвина, Джована Гарцони, Плаутила Бричи, Вирджиния Веци, Елизабета Сирани и др.
Петият раздел е посветен на Артемизия Джентилески – „талантлива, повече от всяка друга жена“. Белязана от изнасилване на 18 години, дъщерята на художника Джентилески е изтезавана, за да признае виновността си по време на дълъг процес. След него е омъжена веднага са Пиерантонио Стиатеси, но има паралелен емоционален живот с Франческо Маринги, благородник, която връзка продължава цял живот (нечувано за времето поведение). Артемизия реагира на травмите си с огромна художествена сила, като рисува библейски георини като Юдит и Далила в брутални караваджистки сцени, които се превръщат в символ на бунта и отмъщението. Нейното творчество показва силата на слабия – историческите й героини като Клеопатра не се подчиняват, а светиците като Магдалена и Екатерина Александрийска са жени, които се стремят към спасение, чрез покаяние и мъдрост. Артемизия Джентилески се издига от неграмотна художничка във Флоренция до допускана в най-елитарните културни среди от Венеция до Неапол. Бизнесът й я отвежда в Лондон, а края на дългия си живот завършва в Неапол, където създава голямо ателие, в което наема няколко мъже сътрудници. Към този последен неин период принадлежат два изложени шедьовъра: Давид с главата на Голиат, видян от Яков Сандрарт в ателието му през 1631 г., и Магдалена от колекцията Сърсок, едно от най-аристократичните семейства в Ливан.
Изложбата е подредена с голямо отношение към детайла и е споносирана от фондация Брако, която винаги е много внимателна към света на изкуството и науката и е със силен фокус върху женската вселена. Както е обичайно за тях, те създават и успоредно научен проект за тази изложба в сътрудничество с различни университети в Милано, като допълнително дава възможност за технологични изследвания, диагностика на изображения и др. в които Брако са световен лидер.
Изложбата ще продължи до 25 юли, така че ако сте в Милано дотогава, не бива да я пропускате!
Comments