Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Тази година Италия чества 700 години от смъртта на Върховния поет Данте Алигиери. Фигурата на Данте е ключова за италианската история, език и национално самосъзнание – малко е да се каже, че поетът е обожаван, като най-големите центрове на това обожание са местата, на които се е появявал, които се наричат „дантески“ градове. Подробно документирана е всяка негова крачка и подслон, който е намерил, след като е прокуден от любимата му Флоренция.
Аз живея в един дантески град, където Върховният поет е намерил подслон през 1302 година и където се е връщал понякога – Форли. Хората тук и в близкия Равена (където е погребан) са обсебени от Данте и от миналата година той е основна фигура в културния живот и обществения календар. И не говоря само за официални събития. Разпространени са например улични четения на Божествена комедия, където всеки, който желае да прочете песен, може да го направи в определен ден и час като част от маратони за четене. От рисунки на деца, през четения и изложби в супермаркети, през концерти до филтри в Инстаграм – Данте 700 е събитието с главно „С“.
Най-голямата изложба в Италия, посветена на годишнината, е организирана именно в моя град. Форли не е голям град (120 хиляди души), нито туристически и дори интересен град, но има един от най-хубавите музеи в Италия, плод на умна стратегия и правилно похарчени милиони. Градът е разтяган от гравитацията на дискотеките на Римини, близостта на арт гиганти като Флоренция и Болоня, и византийското минало на Равена, така че не може да се конкурира за вниманието на масовия турист. Но все по-често попада на картата на културния турист. Наличието на големи музеи (Сан Доменико), които се помещават в бивш голям манастир в центъра е потенциал, който не е изпуснат. Италианците нямат проблеми да пътуват за изложби, а местоположението на Форли е такова, че може да привлича много хора от цяла Италия. В случая с Данте 700 Форли е мост между Флоренция и Равена – двата големи центъра на честванията. Между тях Форли е наутрална територия, на която Флоренция и Равена не могат да възобновят многовековния си спор за собственост над Данте. Музейното пространство е толкова добре осигурено като зали и технология, и голямо, че всъщност е логично точно тук да се правят мега изложби. Във Флоренция всичко е претъпкано и просто може би нямат място за такава голяма изложба. Ето защо музеите Сан Доменико, фондацията на местната спестовна банка и Уфици, заедно с много партньори, включително националната галерия в София, правят една гигантска изложба с 300 произведения на изкуството озаглавена „Данте. Визия на изкуството“, която за съжаление ще е кратка – до 11 юли.
Аз я посетих вече. Както винаги с всичко непознато подходих скептично, защото не знам почти нищо за Данте, не мога да кажа, че се интересувам от него, на италиански поезията му ми е непонятна, не че и на български е – знам това, което сме учили в училище и се питах с какво толкова ще ни занимават. Не познавам и кой знае колко историческия контекст, така и не мога да запомня кой с кого се бие в този период и защо, концепциите за доброто управление и лошото управление и т.н. Имам много повърхностни знания. Но излязох толкова вдъхновена, че сигурно ще отида пак.
Целта на изложбата е да демонстрира влиянието на Данте и как е преведена визионерската му сила в изкуството. Маршрутът е много богат и покрива период от XIII до XX век. Има Джото, Чамбуе, Беато Анджелико, Микеланджело, Тинторето, Канова, Андреа дел Кастаньо (автор на най-ранния портрет на Данте) ... до прерафаелитите и после Пикасо, Галилео Чини, Плино Номелини. Ужасно много ръкописи, от първите през ренесансови, рисунки и скици (бях потресена от една такава на Ада, мисля, че на Закери с размерите на всеки кръг...). Изключително амбициозна изложба, която разказва изцяло автора на Божествена комедия, чрез дръзналите да създадат образи от неговата величествена творба и персонажите, които впечатляват до днес. Добавям и вдъхновенията на самия Данте и цяла зона с древноримски бюстове на Овидий, Виргилий, Омир...
Не само Уфици са отворили съкровищата за тази изложба, има заети произведения от Ермитажа, от художествената галерия „Уокър“ в Ливърпул, от Националната галерия в София (за съжаление не видях кое точно), от Staatliche Kunstsammlungen в Дрезден, от Музея на изкуството в Толедо, от Musée des Beaux-Art в Нанси, от Националната галерия за модерно и съвременно изкуство в Рим, галерия Borghese, музеите на Ватикана и ватиканската апостолическа библиотека, библиотеката на Лаврентиан Медикеан, музея Каподимонте, музей Д'Орсе, Капитолийските музеи археологическият музей на Неапол. Музеите и библиотеките на 30 италиански града са предоставили свои произведения в това усилие, което е по същество национално.
Изложбата е разделена на 17 секции, всяка една разказва някакъв аспект от поета като започва от универсалните съждения – ада, рая, греха, минава през негови портрети, безчет ръкописи, после през бюстовете на класическите препратки на Данте, от Цицерон през Сенека до Омир, до Платон и Аристотел, до историята на политиката по времето на Данте с конфронтацията между Църквата и Империята. Тази част завършва с препратка към поетиката на Vita Nova и фигурата на Беатриче, която е издигната като емблема за обновяване на изкуството и за собствените си страсти. Тук са изложени творби на Хенри Джеймс Холидей и Данте Габриел Росети. Към края са песните и произведения свързани с конкретни песни и завършва с виденията на Тинторето на Рая.
Честно казано, ако имам критика към тази изложба, тя е, че е прекалено голяма. Насредата си каталясал и то точно, когато си минал страшното (образите на ада, греха, политическите аспекти на Данте) и минаваш към любовта и рая. Абсолютно е невъзможно да обърнеш внимание на всичко, но това е характерно за такива големи изложби, така че всъщност придобиваш една широка представа и се вдъхновяваш, не толкова се задълбочаваш в конкретика.
Изложбата „Данте. Визия на изуството“ прави това. Вдъхновява, напомня за величието на човешкия дух, мисъл, талант. Тя представлява символ на изкупление и прераждане не само на Италия, но и на света на изкуството и духа на култура и цивилизация, която Италия представлява. След такава трудна година, белязана от раните на ковид, е добре да възобновим пътуването, фокусирайки се върху култура и събития от абсолютно качество като това. И го пожелавам на всички.
Comentarios