Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Автопортретът на Фрида Кало, наречен „Двете Фриди“ и рисуван през 1939 година, е една от най-големите и най-известните й картини. Фрида изобщо е известна с многото си автопортрети, но сред тях този е особен.
Двете Фриди са много личен портрет на една уязвима жена, която пуска зрителя да погледне зад легендата и зад привидната сила на независимата Фрида. Едната Фрида е облечена във викторианска булчинска рокля, а другата е с мексикански дрехи от Тихуана, любимите на Фрида, която ги прославя по цял свят именно чрез автопортретите си. Изборът й на облекло е съобразен с много фактори, някои от тях политически, свързани с подкрепата й за мексиканската независимост, а други прагматични – за да скрие корсета, по-късия си крак и другите атрибути, които й се налага да носи, за да може да стои изправена и да се движи. Болката и болестите съпътстват Фрида от най-ранна възраст.
Дясната Фрида на портрета държи в ръката си медальон с портрет на Диего Ривера като малък. Тя наистина притежава този медальон и той е сред личните й вещи, с които я погребват. От медальона излиза артерия, която води право към сърцето й, изложено на показ, а от там и към сърцето на другата Фрида. Дясната Фрида се опитва да спре кървенето от артерията с форцепс, но не много успешно и капките кръв се смесват с избродираните по роклята цветя.
Фрида рисува този автопортрет през 1939 година – годината, в която тя и Диего се развеждат, при това по нейно настояване. За картината тя казва, че едната Фрида е тази, която Диего обича – това е Фрида с мексиканската рокля, а другата е тази, която той вече не обича – тя е булката. Двамата се женят отново на следващата година и продължават с бурната си връзка, в която са замесени изневери и много мъже и жени, и от двете страни. През същата 1939 година Фрида казва за Диего, че той не е ничий съпруг и никога няма да бъде, но е най-добрия другар.
Лицата на двете Фриди си приличат много, едната е малко по-бледа, но двете имат еднакви прически и вежди, слети в една, които Диего сравнява с разперени криле на птица. Те седят на обикновена скамейка, а зад тях се вижда огромно буреносно небе, навяващо обреченост и напомнящо за картините на Ел Греко.
Фрида е особен глас в изкуството. Често я причисляват към сюрреалистите, с техните странни картини, пълни със символи и подобни на сънища. Самата Фрида казва по този повод, че никога не рисува сънищата си, а само своята реалност. Двете Фриди за нея са реалността на нейната самота, в която тя сама е за себе си и помощ, и подкрепа. Лицата на двете Фриди, гледащи сериозно към зрителя, приличат на лицето на Фрида на много други нейни автопортрети. Тя сама изгражда този образ в очите на зрителя – една сериозна, страдаща и смела жена. Картините й показват всичките й проблеми, целият й живот и на тях тя най-често е сама, но чрез изкуството – свързана с всички нас.
Commenti