Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Уважение към текста, богат български език, леко архаичен, страхотно внимание към детайлите и приковаващи вниманието емоции на сцената – театърът на Мариус Куркински има безпогрешно разпознаваеми съставки и те са ясно видими в постановката му на „Двубой“ по Иван Вазов.
Спомням си смътно предишната постановка преди две десетилетия, шумна и с водевилен привкус, с крясъци и размахани пистолети, с музика и тълпи от хора на сцената. Мариус е изчистил „Двубой“ от всичко това, като е извел на преден план нещо много важно – че Вазов е написал тази пиеса от огорчение, а не като куха комедия. Това внушение е подсилено с няколко известни вазови стихотворения, звучащи на ключови места. Това не променя жанра на пиесата, тя си остава комедия, възхитителна със своя старомоден текст, който за щастие е максимално запазен. Всички тези ретро ругатни са просто изумителни и дори някак елегантни.
Представлението започва с появяването на Чушкаров и Цочев. Първият е в нощния си тоалет – бяла нощница с шевица по края и домашно плетени вълнени чорапи. Сценографията и костюмите са на Никола Тороманов и докато сцената е оставена лаконична и почти празна като фон на действието, то костюмите са страхотни! Особено ефектни са комбинациите между дрехите на двамата главни герои Чушкаров и Драгалевски, които носят костюми в огледално каре и по една обувка от два чифта в различни цветове.
Чушкаров и Драгалевски ще се бият на дуел за честа си, но свидната им мечта е ако може честта да се запази, но дуел да няма. Около това събитие се вихрят емоции, които на сцената са пресъздадени с ентусиазъм и преувеличение, напълно подхождащи на настроението и възрастта на пиесата.
В главните роли са двама млади и талантливи актьори – Пламен Димов и Павел Иванов, като изобщо изборът на режисьора е към младата част от трупата на театъра – в ролята на д-р Веселинов е Константин Еленков, в ролята на Цочев е Стелиан Радев, който по странен начин много напомня на самия Мариус Куркински като млад и тъй като именно на Радев е дадена последната реплика в представлението, то струва ми се тази прилика е нарочно търсена.
В останалите роли изборът е толкова добър, че чак очевиден – та нима има друга артистка, подходяща за мелодраматична млада годеница на име Райничка, освен Радина Боршош. В ролята на хазяйката-сръбкиня с огромния бюст и албум с любовници естествено е Албена Колева, а в ролята на фаталната жена е самата фатална жена – Аня Пенчева. Останалите актьори са младата Ирина Митева като певачката Амалия, Любомир Петкашев и Стефан Къшев.
Постановката е част от честванията на патрона на театъра Иван Вазов и е идеално преживяване, хвърлящо мост към живота му преди век – все същите бъбриви и евтини на чест интелигенти виреят из София, майка им в Ямбол си няма идея, а обществото в България напразно чака поне един дуел за чест да се случи в тая държава. Ами не, няма, и досега няма. Бедният дядо Вазов напразно се срамувал от пиесата си, преправял я няколко пъти и неохотно я дал в театъра. И в този текст поетът е погледнал в бъдещето безпогрешно, не по-зле отколкото в най-прочутите си творби.
Comments