Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
В изкуството няма как да бъдат нарисувани грозно или мрачно пролетни цветове и гнездо с яйца. Всички популярни картини с такива сюжети са прекрасни и деликатни, слънчеви и оптимистични. И буквално, и символично, това са най-пролетните сюжети.
Най-голямата популярност на тези картини е през ХІХ век и художниците, които рисуват такива сюжети са част от школа, наречена „Птичите гнезда“.
Първият и най-известен художник от тази школа е Уилям Хенри Хънт, а картината, поставила начало на движението е част от колекцията на Тейт Бритън и се казва „Иглики и птиче гнездо“. Заради тази единствена картина Хънт е наречен „Птичето-гнездо-Хънт“.
Любовта си към природата Уилям Хънт наследява от своя учител в живописта Джон Варли. Натюрмортите с цветя и гнезда обаче са родени от обстоятелствата. Уилям Хънт има вроден недъг, който не му позволява да работи на открито, така че той прави в ателието си малки натюрморти с живи цветя и гнезда с яйца и ги рисува.
Той изобретява специална акварелна техника, като най-напред рисува в бяло всички обекти на картината и след това ги оцветява внимателно. Приятелят му Джон Ръскин нарича тази техника „фотографски прерафаелизъм“. Хънт е масово копиран, но си остава ненадминат в натюрмортите, а картината с игликите е една от най-прекрасните в Тейт.
Джон Шерин е ученик на Уилям Хенри Хънт и от него се научава да рисува природата в най-малки детайли. Най-известен Шерин става със своите акварели, на които рисува природата с пълни подробности, а отгоре слага специално покритие, с което да имитира утринна мъгла или смог. Така картините му са досущ като живи. Шерин излага картините си на изложбите на Кралската академия в Лондон без прекъсване между 1859 и 1894 година.
Джордж Кларе и синовете му са приятели на Шерин и са най-известното семейство художници на натюрморти във викторианска Англия. Синовете му Дейвид, Оливър и Винсент продължават семейната традиция до началото на ХХ век.
Семейството има ателие в Бирмингам и от 1864 година нататък Джордж редовно излага творбите си на изложбите на Кралската академия. По онова време това е най-престижната институция по изкуства в кралството и няма по-голяма чест за един художник. Кларе са силно повлияни от прерафаелитите по отношение на цветовата палитра, вниманието към детайлите и реализма. Само че и бащата и синовете Кларе насочват вниманието си към природата и рисуват цветя, плодове и – разбира се – птичи гнезда с най-голямо внимание.
Томас Уорси е друг художник от приятелския кръг на семейство Кларе и „птичите“ художници. Неговата творческа биография е по-необичайна. Като млад той е силно повлиян от японското изкуство и се занимава с източни сюжети, прави папиемаше и е известен като японист. След това под влияние на приятелите си, а и защото натюрмортите стават доминиращата тема в изкуството на викторианска Англия, Уорси се преориентира и започва да рисува натюрморти, често – с птичи гнезда. Влиянието на изтока в картините му си остава и те са абсолютно безупречни и високо ценени от критиката и клиентите.
Приживе критиците понякога се подиграват на художниците на птичи гнезда, че основните им клиенти са търговци и по-рядко аристократи. Днес това само потвърждава, че дори търговците могат да проявят добър вкус.
Comments