Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
В света на науката Джейн Гудол е институция и огромно вдъхновение. Нейният живот е като сбъдната мечта за всяко дете, което, докато чете книги за кораби, акустиращи на безлюдни острови, си мечтае да е онзи образ с лупата, кепчето за пеперуди, очилата и тетрадката.
И точно с малко повече от тетрадка, бинокъл и очарованието си от дивата природа тя навлиза в царство от неизвестни, за да отвори един забележителен прозорец към най-близките роднини на човечеството – шимпанзетата. Нейното 60-годишно проучване на социалните и семейни взаимоотношения между дивите шимпанзета я прави най-големият експерт в тази област на зоологията, а днес, на 86 години, Джейн Гудол продължава да обикаля света и да говори за опазването на природата, екологичните кризи и отговорността на всеки от нас. Тя е автор на 11 книги, още поне толкова детски книги и участник в повече от 40 филма. На нейно име е основан институт, а от 2002 година е посланик за мир на ООН.
Връзката между Джейн Гудол и биологията започва, когато на една година баща й вместо плюшено мече й подарява плюшено шимпанзе. Това шимпанзе, което се казва Джубили и днес седи на един стол в дома й в Лондон и то е причината Джейн да развие увлечението си по дивите животни в Африка.
Играчка на шимпанзе често придружава д-р Гудол, когато се среща с деца и при други публични изяви, така че Джубили е нещо като талисман и флаг на целия й живот.
През 1957 година Джейн пристига във ферма на свой приятел в Кения, където се запознава с кениеца Луис Лики, легендарен палеонтолог и антрополог. Лики вярва, че изследване на поведението на големи примати може да даде индикации за поведението на ранните хоминиди и търси сътрудник. Малко по-късно я изпраща в националния парк Gombe Stream в Танзания. Там обаче се натъква на проблем – никой не може нито да гарантира, нито да приеме сама жена в горите на резервата, ето защо в началото на кариерата й Джейн е придружавана плътно от майка си.
По това време тя няма дори бакалавърска степен, но от Кеймбридж й разрешават да защити и да получи директно докторска степен по етология. Тя е първата жена и осмия случай на човек, на когото е разрешено да получи докторска степен преди бакалавърска. Темата на докторската й дисертация са резулатите от първите пет години проучвания на поведението на свободно живеещите шимпанзета в националния парк Гомбе.
Най-историческото шимпанзе, което Джейн Гудол наблюдава (и остава любимото й шимпанзе) е Дейвид Грейбиърд, който след много месеци наблюдения пръв й се доверява и се приближава до нея. Той е и първият, който е наблюдаван да използва инструменти, за да събере термити за храна. Дейвид Грейбиърд е увековечен с бронзова скулптура в парка „Животинското царство“ на Дисни във Флорида. Друг ключов момент от кариерата й е намирането на мястото за наблюдение „The Peak”,отново в резултат на месеци безуспешни опити да наблюдава шимпанзетата отблизо.
Работата й от самото начало не минава без критики. Например, тя дава имена, вместо номера на обектите си и още през 1963 година използва понятия като „детство“, „юношество“, „мотивация“, „вълнение“, „настроение“, когато описва шимпанзетата, а най-много възмущение предизвиква, когато споменава „характери“. Това в биологията се нарича антропоморфизъм (придаването на човешки черти на животни) и се смята за непрофесионално и погрешно. Другата съществена критика (която е обект дори на книга) е, че хранейки шимпанзетата д-р Гудол променя поведението им и нормалните им модели на хранене и социални взаимоотношения. Предполага се, че „войните“ и агресията на които е свидетел по време на наблюденията, се дължат и на конфликти свръзани с храната, които изкривяват нормалното поведение на шимпанзетата. Тази критика за храненето е обект на големи дискусии и в момента, защото изследователи, без съответните провизии, имат затруднения да наблюдават каквито и да е поведения при шимпанзетата и особено такива на междугрупови конфликти. Хората масово смятат, че тя комуникира и „говори“ с шимпанзетата, което не е вярно – нейната роля е основно наблюдателна и в много редки случаи подаване на сигнали като например сигнал, че не е заплаха (избягване на контакт очи в очи, подчинена поза, което е код за безопасност).
Днес д-р Гудол прекарва 300 дни в годината в пътуване и на 86 години е в прекрасна форма, която вероятно се дължи и на това, че е вегетарианка, а ролята й на учен отдавна е разширена в посоката на застъпничество и активизъм в полза на дивите животни и планетата.
コメント