Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Вероятно името Джоел Артур Розентал не ви говори нищо – и така е правилно, както всеки истински велик кутюрие, той общува само с клиентите си. Затова пък на света няма човек, който да притежава произведение на Розентал и да не го е получил лично от ръцете на дизайнера, в специално произведена за всеки клиент кутия с инициали.
Погледнато през традицията на истинската висока мода, с нейната ексклузивност, ръчен труд и специално отношение към клиентите, с които се поддържат лични, близки и дългогодишни отношения, Розентал вероятно е последният кутюрие на земята.
В работата си Розентал е познат като JAR, а по професия е бижутер. Разбира се, на света няма място, където може да се купят неговите бижута. Изобщо той работи около две десетилетия в пълна анонимност, докато през 90-те години на миналия век не умират някои от любимите му клиентки и бижутата им се появяват на търг. Там част от тях биват изкупени от конкурентите му – големите бижутерски къщи – и днес много от техниките за монтиране и подбор на камъни, измислени от JAR, са общодостъпни и популярни в бижутерията.
Джоел Артур Розентал има биография, типична за човек на изкуството – като дете любимото му място е музеят Метрополитън в Ню Йорк, където прави скици на различни красиви предмети.
След това завършва училище по изкуствата (днес известно с името ЛаГуардия) и заминава за Европа, за да стажува при „Фабиани“ на прочутата римска улица Via dei Condotti, където ателието му е над това на Bulgari. Следващото лято Артур Розентал е стажант в Диор и Нина Ричи в Париж, като през това време учи история на изкуствата и философия в Харвард.
Както става много често в света на модата, творческата биография на JAR започва с една любов. В този случай другият се казва Пиер Жане и е швейцарски лекар. Бижутерската къща JAR от самото начало е тяхно общо дело, но както се случва обикновено, единият от двамата е в сянка, отстъпил славата на творческата половина в дуета. Пиер Жане, разбира се, не е никак чужд на изкуството. Още когато е дете той обикаля музеите на Италия с родителите си, а когато баща му има бизнес срещи, обикновено го оставя да чака в Музея на изкуствата в Базел, където малкият Пиер може да седи по цял ден.
Отначало двамата просто събират красиви неща, сред тях и антикварна бижутерия, както и красиви камъни. След това решават, че Розентал има око за цветовете и материите и може да се пробва като бижутер. Още преди да е направил и едно бижу, двамата наемат магазинче на площад Вандом в Париж, където са магазините на най-големите в бизнеса. Така по най-лесния начин те стават част от елита – когато доставчиците на скъпоценни метали и камъни обикалят клиентите си, обезателно минават и през тях.
Магазинът на JAR и до днес си е там, вече в съседно, малко по-голямо помещение. На витрината има розова щора – това е цветът на марката – и много дискретна табела, звънецът е почти невидим. Така или иначе дори да позвъните, едва ли ще ви отворят.
За разлика от всички лъскави витрини наоколо, нито едно произведение на JAR не се е появявало на витрината, никога. Обикновено там има свежи цветя.
И все пак, кое прави бижутата на JAR толкова изключителни. Отчасти отговорът се дължи на това, че той е гений по отношение на цветовете, на металите и камъните, при това без никакво високомерие – творбите му може да са и от алуминий, и с най-обикновени стъкълца, както и специално патинирана платина и диаманти от мините в Индия, изчерпани през ХІХ-ти век. Той има уникален начин да прави произведенията си само от цветни камъни, подредени по определен начин, днес имитиран от почти всеки в индустрията. Освен това пръв Розентал започва да монтира диамантите с острия връх нагоре. Той подсилва цвета на скъпоценните камъни с много малки диаманти, така че ефектът е невероятен – когато Елизабет Тейлър вижда сапфирените обици, които той е направил за нея, тя възкликва – „Очите ми не са виолетови, те са точно това синьо, което ти си направил“. Креативността на Розентал е в много посоки. Например когато прави брошки той препоръчва къде да се носят – има цели серии пеперуди, които се слагат от гърдите до пояса, или лале, което се закача на рамото. Не малка част от поръчките, които приема от приятели, са за преработка на техни стари семейни бижута, които вече са със старомоден дизайн или просто не се харесват на собственика.
Характерно за бижутата на JAR е, че в тях има много неочевидни елементи, известни само на собственика – например той слага малък диамант на гърба на брошка, който може да бъде видян само от този, който я вземе в ръце. Това е типичният подход във висшата мода, всичко да е направено единствено за удоволствие на клиента.
Всяко бижу, което напуска ателието на JAR, се слага в специална фирмена кутийка от розова кожа. Подплатата е от сатен, но цветът му е различен според бижуто, което лежи на него. Също така надписът на кутията дискретно напомня за повода за подаръка, инициалите на собственика или друг важен знак. Розентал винаги присъства лично, когато клиентите му поръчват и получават поръчките си. Има две неща, които никой не може да си поръча в JAR – бижута с жълти диаманти – Розентал ги мрази – и дубликат на вече произведено бижу – всичко е персонално и в един екземпляр.
Първата си изложба JAR прави в Съмърсет хаус в Лондон преди 17 години и тя продължава точно един ден. Всички поканени са избрани лично от него и всеки от присъстващите след това получава като подарък уникални обици с надпис merci. Преди няколко години се провежда и ретроспективна изложба в музея Метрополитън и това е чест, с която единици творци са удостоени приживе. Предговорът към каталога за изложбата започва така: „Иска ми се преди да прочетете това просто да подържите едно бижу на JAR в ръката си…“
Comments