Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Човекът с име Джордж Салманазар е сред най-популярните личности в средата на ХVІІІ век, автор на истински бестселър и същевременно никой не знае за него нищо извън онова, което той сам разказва. В някакъв смисъл Салманазар е идеалният измамник – той използва всички слабости на съвременниците си, за да стане известен.
Данните за живота на Салманазар идват от автобиографията му, която той оставя за публикуване след смъртта си, така че няма как да се проверят фактите. Все пак някои от тях изглеждат по-вероятни от други. Роден е между 1679 и 1685 година в Южна Франция, което се потвърждава от акцента му, макар че има и твърдения, че говори с холандски акцент. Вероятно е роден в католическо семейство, защото е изпратен да учи в йезуитски колеж, от където бяга, но до края на живота си запазва лошо отношение към йезуитите. Безспорно е също така, че има усет към езиците и феноменална памет, което е в основата на успеха му.
Първите официални сведения за Салманазар са от 1702 година, когато той се появява в Германия като войник от холандската армия. По онова време военната или моряшка служба е единственият достъпен за обикновените хора начин да пътешестват по света. В първата част на пътешествията си Салманазар се опитва да се представя за ирландски пилигрим, но бързо установява, че по пътищата на Европа се срещат достатъчно ирландци и има риск да бъде разобличен.
Така той обръща поглед към Азия и в холандската армия се представя за японец, който говори на развален латински.
В армията Салманазар се запознава с шотландския капелан Александър Инес. Последният бързо разобличава мнимия японец, като го кара да превежда от латински на японски различни текстове и вижда, че за един и същи откъс получава всеки път различни версии на „японски“. Инес обаче оценява потенциала на Салманазар, находчивостта му и бързия му ум и го съветва да си избере по-екзотично потекло – например Формоза, днешен Тайван. Инес покръства Салманазар и му дава това име, взето от библията. След това през 1703 година двамата заминават за Лондон.
В Англия започва истинският успех на жителя на Формоза Джордж Салманазар. Той е приет от епископа, от аристокрацията и дори от кралица Ана. Салманазар стриктно спазва измислените от самия него традиции и обичаи на Формоза – той яде сурово месо, спи седнал на стол и отговаря подробно на всякакви въпроси за живота в родината си, като забележително е, че помни в най-големи детайли какво е казал и винаги го повтаря по същия начин. Салманазар пише книга, в която описва измисления от него живот на Формоза, както и собствената си, напълно фантастична история – как е отвлечен от йезуитите и къде е обикалял в Европа. Книгата му е истински бестселър и е преиздавана няколко пъти.
Джордж Салманазар е точният човек в точното време. Той идеално се възползва от страстта на съвременниците си към екзотични и далечни страни и като добър психолог разбира, че най-печеливши са шокиращите детайли.
В книгата си той описва религията, азбуката и граматиката на езика на Формоза, но освен това разказва как мъжете ходят голи, наметнати с пелерини и прикриващи интимните си части със златна пластина, че всяка година се принасят в жертва двадесет хиляди момчета, че човекоядството не е забранено, нито многоженството, че богатите жители на Формоза живеят под земята, ядат сурово месо и много други детайли от този род, които подсилва в следващите издания на книгата си.
За отбелязване е, че има не малко опити Салманазар да бъде разобличен и че той приема с охота всякакви публични спорове с обвинителите си, защото това го прави само още по-популярен. Един от опонентите му е Галилео Галилей, който го пита дали слънцето не свети право в комините на Формоза. Салманазар отговаря не, което е грешен отговор, защото в тропиците слънцето застава именно в това положение на небето, но той се измъква с обяснението, че комините всъщност са извити. По онова време има хора, които са стигали до Азия и познават региона и толкова по-странно е, че Салманазар оспорва дори техните твърдения. Така например на въпроса на един мисионер защо Салманазар е бял и с напълно европейска външност, след като азиатците са чернокоси и по-особени на цвят, последният отговаря, че тъмни са само бедните азиатци, опърлени от слънцето, а богатите живеят под земята и са бели. По онова време не е известна генетичната теория и се приема, че хората не наследяват външния вид от родителите си, а той зависи изцяло от начина им на живот.
Всички лъжливи твърдения на Салманазар са възможни поради недостатъчното развитие на лингвистиката, антропологията и етнографията по негово време. И част от тези пропуски в науката се дължат на арогантността на белите мисионери и пътешественици, които никога не си дават труда да научат езика на местните или да разберат обичаите им и начина им на живот. Поради тази причина в Англия почти никой няма представа от структурата на азиатските езици и не може да изобличи граматиката на Салманазар, базирана на латинския или системата на времената. Сравнителната лингвистика се появява едва век по-късно.
Отделно от това любовта към сензациите прави Салманазар по-популярен и предпочитан авторитет от всички учени опоненти. Тъжно е, че три века по-късно ние живеем в подобна реалност, в която сензациите триумфират над науката.
Джордж Салманазар лично признава, че всичко за Формоза е измислено за забавление и подигравка. Той живее дълго и в последните си години се занимава с богословие, научава староеврейски и пише книги. За своите измислици не е подложен на преследване, нито на публично изобличаване. След смъртта му излиза автобиография с грижливо редактирана версия на живота му, която отново потвърждава, че никога не е стъпвал на Формоза. Истинското му име остава неизвестно и до днес.
Comments