Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
О, в тези дни, когато тревоги и грижи ни заобикалят от всички страни, колко е хубаво да избягаме за по час всяка седмица с най-милия сериал на HBO MAX “Джулия“? Аз лично броя дните до всеки следващ епизод и след като го гледам, ми остава място за още. На следващия ден кухнята ми оживява и от скучно място за претопляне на едно и също, ухае на Coq au vin.
Може би мислите, че Джулия Чайлд може да бъде изиграна само от Мерил Стрийп – и аз мислех така и си казвах „Е, не, не може нещо по-добро от Мерил“ – може. Сара Ланкашир е абсолютно феноманална и след първите 10 минути дори Стенли Тучи не ми липсва като съпруга на Джулия Пол, изгиран тук от Дейвид Хайд Пиърс. Аз съм сигурна, че Ланкашир ще вземе Златен глобус и Еми за ролята си, и съм почти сигурна и за него.
звазва:зва Сериалът започва там, където свършва „Джули и Джулия“ (но не е негово продължение). Книгата е издадена, а двойката се премества в Щатите, след като се разделят с илюзията, че Пол Чайлд ще бъде върнат на дипломатическа служба в Париж. Новият им живот не изглежда зле, той рисува и снима, тя готви нова книга и поддържа дистанционна връзка със Симка (Изабела Роселини!) – пенсионерско ежедневие.
Но нещо се случва в живота им и аз намирам тази точка за преломна (истинска или не) за пътя им и гениална за самия сериал, който отлепва от жанра на „комедията“ и става трогателен и истински – Джулия навлиза в критическата възраст. За жена, която цял живот иска дете, това означава окончателна раздяла с мечтата й. Но Джулия не губи много време в самосъжаление, тя казва: „Не искам да се чувствам уместна, искам да съм уместна“. И изгражда ново бъдеще, нов смисъл за себе си – телевизионно кулинарно предаване. Идеята и изпълнението ( и разходите в началото) са изцяло нейни, за привличането на Пол на нейна страна впрягат сили няколко души. Пол Чайлд обаче е сноб, който се ужасява от перспективата телевизията да не се окаже само временна мода. Джулия обаче, която е вече над 50-годишна, има нюх на инфлуенсър и усеща посоката. По това време телевизията все още носи тежестта на образователната си роля, а водещите буквално завършват с „разпускам класа“ предавания за литература, където гостуват Керуак, Набоков и Рот. Очаквано, в такава среда първите стъпки на „Френския готвач“ не са никак лесни, а недоверието към вида, гласа, височината и факта, че е жена е голямо.
Както много сериали и филми напоследък и „Джулия“ кръжи около един неловък момент – как да се вмъкнат цветнокожи герои там, където исторически не са били. Така се появява образът на Алис (Британи Брадфорд) в ролята на помощик-продуцент, която, за съжаление, не е съществувала. Подходът към този образ е недоизкусурен – в един момент към нея се отнасят като към чернокожа жена в 60-те, а в друг по-скоро като към бяла корпоративна директорка в XXI век. Нейната раса никога не се обсъжда открито, но когато е в стая с мъже, се подчертава това, че е жена, а когато е сред жени, се усеща, че става дума за расата й. Абсолюто съм „За“ включването на образ като Алис, но за момента той не е силна страна на сериала.
Надявам се да има втори сезон (все пак този покрива само създаването на първия сезон на „Френския готвач“, а са 10 сезона), защото всички имаме нужда от образ, който е по-голям от живота, към който да гравиритаме всяка седмица за по един час – Джулия Чалйд изглежда, че е именно този образ.