Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Едвард Мунк, Целувката, 1921
Музеят Албертина във Виена ще предложи в първата половина на годината (от 18 февруари до 19 юни) преживяване, което на сайта на музея е наречено „изключително“, защото става въпрос за изложба с повече от 60 творби на най-известния художник на Норвегия в диалог с творци, повлияни от него през последния половин век.
Художниците, които влизат в диалог с Мунк чрез творбите си, са Георг Базелиц, Анди Уорхол, Мириам Кан, Питър Дойг, Марлен Дюма, Трейси Емин и Джаспър Джоунс. Освен че са сред най-известните и утвърдени художници на съвремието, всички те наистина са силно повлияни от Едвард Мунк и това личи както в картините им, така и в признанията за влиянието му върху творчеството им.
Старият музей на Едвард Мунк в Осло, несравнимо по-малък от сегашния, има впечатляваща традиция от изложби, които показват именно такива диалози на Мунк с творци, живеещи почти век след него. Някои от виенските участници са гостували в музея на Мунк в такива изложби – Джаспър Джоунс, Анди Уорхол, Марлен Дюма. Новият музей на Мунк се откри с изложба на Трейси Емин, а Георг Базелиц и Питър Дойг говорят в интервютата си за това как директно са повлияни от творчеството на Едвард Мунк.
Едвард Мунк, Автопортрет. Между часовника и леглото, 1940-1943
Паралелите в работите на художниците са несъмнени и в много случаи абсолютно очевидни. Джаспър Джоунс рисува огромна картина, в която преповтаря шарките от леглото на Мунк, Анди Уорхол в характерния си стил прерисува най-иконичните и разпознаваеми образи на художника, Георг Базелиц рисува портрети, в които образът на Мунк се разпознава лесно, в характерния стил надолу с главата.
Джаспър Джоунс, Corpse and Mirror, 1976
Още повече са влиянията в емоциите, атмосферата на картините и цветовете. Сложени едни до други е лесно да се види колко много пейзажите на Базелиц приличат на тези на Мунк, как цветовете на Едвард Мунк се отразяват в тези на Питър Дойг, колко близка е темата за скръбта и тъгата у Марлен Дюма до тази при Мунк, как Трейси Емин успява, по един напълно „мунковски“ начин, да направи от трагедиите в живота си изкуство.
Tracey Emin | Sometimes There Is No Reason, 2018
Лично за мен има нещо особено видимо в тези изложби и то е, че всеки художник, сравнен с Мунк, е само някакъв ипостас на гения, продължение и преувеличение само в една посока. У Едвард Мунк по странен начин тъгата, зимата, тишината и отчуждението на хората един от друг са част от един по-голям свят, те са вселена и тя е по своему красива, магична и привлекателна. Толкова по-велико е това имайки предвид, че както разказва Базелиц в едно от интервютата си, Мунк живее във времето преди изобретяването на пеницилина, в един свят, в който хората са страдали много повече от сега, чисто физически.
Днес сме благословени с удобствата на модерния живот, но чувствата в картините на Мунк остават все така абсолютно разбираеми. При другите художници усещанията са някак по-остри и мъчителни и творбите им рядко вдъхват смирение или покой, както тези на Мунк. Събрани само в музея на Мунк картините му разказват една история, а поставени до тези на други художници стават като мотив за мелодия, изсвирена по друг начин. Дали този начин е по-въздействащ, в крайна сметка всеки сам може да реши, достатъчно е да види и да усети своя личен, вътрешен диалог с Едвард Мунк.
Comments