Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Трето поколение бижутер, родена с голям талант и дъщеря на един от знаменитите майстори на Фаберже, Алма Пил има необикновена кариера за жена в началото на ХХ век, като не само, че започва съвсем млада работа в ателието на Фаберже, но и се издига до дизайнер на най-важните модели, включително две от императорските яйца.
Алма Пил е една от тайните, които разкрива изложбата на Фаберже в Лондон.
Родена с гените на бижутер, Алма е дъщеря на един от водещите майстори в ателието на Фаберже в Москва, като нейният дядо също е майстор при Фаберже – Аугуст Холстрьом, а главен бижутер на компанията е чичо й Алберт Холстрьом. Още от дете Алма не се разделя със скицника си и рисува непрекъснато. Талантът й е забелязан от нейния учител по рисуване в училище и той започва да й дава частни уроци. На двадесет години Алма започва работа при чичо си в ателиетата на Фаберже.
Годината е 1909 и тя е първата и единствена жена работила някога за Фаберже, като първоначално Алма е наета за художник със задачата да прерисува всички готови изделия.
По онова време – в началото на ХХ век – цялата продукция се описва старателно в скицници, с подробни рисунки и информация, която помага да се проследят материалите, времето за изработка. Алма много смело се опитва в свободното си от прерисуване време да рисува собствени модели и нейният чичо успява да уреди някои от моделите й да се произвеждат в ателието, което е голямо изключение за жена дизайнер изобщо, не само при Фаберже.
През 1911 година в магазина на Фаберже се появява един от редовните клиенти със специална молба. Името му е Емануил Нобел, той е племенник на Алфред. Емануил организира вечеря за своите бизнес партньори и техните съпруги, като иска да им поднесе брошки като комплимент, но без да изглеждат като подкуп. Нобел не иска да подари нещо евтино, така че разчита на Фаберже да разреши тази дилема. Задачата стига до Алма. На снимките от ателието се вижда работната й маса – тя е единствената жена в помещението – и седи пред голям прозорец. Месецът е януари и навън е страшен студ, стъклата са заскрежени и по тях има красиви фигури. Алма решава, че подаръците за дамите ще са брошки във формата на снежинки. Тя рисува различни модели, които ателието прави от платина със златни закопчалки и малки диаманти. Това изящно, елегантно и все пак семпло бижу е идеалният подарък.
Зимните теми остават любими в творчеството на Алма и има много различни бижута с тези мотиви. Нобел моли Фаберже за ексклузивитет върху бижутата със зимни мотиви, като иска всички да са за него, но бижутерът успява да измоли едно изключение – това е „зимното“ императорско яйце, което през 1913 година цар Николай ІІ подарява на майка си.
По онова време Алма е само на 23 години и получава този рядък шанс да проектира яйцето за царското семейство. През 2001 година в Ню Йорк на търг в Christie’s „зимното“ яйце е продадено за 9 600 000 долара. Тази рекордна цена отговаря на имиджа на яйцето, което се смята за най-красивото и оригинално от всички запазени до наши дни. То е и най-скъпото, за него цар Николай ІІ плаща огромната сума от 24 600 рубли. Годината е специална и изисква специален подарък – 1913 година отбелязва 300-годишнината на династия Романови.
На Алма Пил е дизайна и на „мозаечното“ яйце, направено през 1914 година. Идеята за него хрумва на Алма в дома на свекърва й, където тя живее като младоженка. Свекърва й обича да бродира гоблени и от там Алма избира този интересен мозаечен мотив. Идеята е ефектна, но за ателието е изключително трудно да пресъздаде толкова дребни мотиви. Майсторите правят различни варианти на платинена решетка с мозаечните мотиви и благодарение на това един модел от яйцето е запазен и до днес.
Алма Пил работи успешно в ателието на Фаберже още няколко години и прави над две хиляди модела бижута, като пред нея има дълга кариера на дизайнер, но историята решава друго.
След революцията през 1917 година Алма и съпругът й Николай Клее напускат Санкт Петербург и заминават за Финландия, откъдето е семейството на Алма. Там тя става учителка по рисуване и никога не казва на никого за своето минало.
Алма Пил (в средата) с колеги учители в училището в Куусанкоски
Учениците й я помнят като необикновена жена, много вдъхновяваща, която ходи между чиновете и с молив рисува малки забавни животни върху детските им рисунки.
Мълчанието на Алма не е по политически причини, просто така тя спазва кодекса на Фаберже никога да не се говори за клиентите, за поръчките и комисионните извън ателието. Така в историята изчезва една от малкото жени, успели да направят успешна кариера в бижутерския бизнес в Русия в началото на миналия век и завинаги е погубен таланта на единствената жена-дизайнер на Фаберже.