Елица Павлович, Ева Тенева
Има нещо по-хубаво от това да се пише за изкуството – да се участва в него. Като автор, зрител, съучастник. Ева е в моя свят човекът, който ми дава тази възможност. С нея са свързани някои от най-вълшебните ми приключения в света на изкуството – последното, пътешествието ни до Гентския олтар, непосредствено преди карантината. Затова за мен изкуството е направено и от Ева.
Животът си има свой дневен ред и точно насред кризата Ева - дъщеря, племенничка, братовчедка, приятелка и пациент на някои от най-добрите доктори на България, реши да ги увековечи – в образи и думи. Малко по малко се събра цяло отделение от картини и сега, съвсем скоро, рисунките и думите ще стигнат до публиката. Толкова много трябва този различен поглед, зад маските – не само на лекарите, но и зад страха, дистанцирането и ожесточението срещу живота, който е така нечестен към нас. Ами не – честен е и ето ги ангелите, точно до нас. В образите и думите на Ева. Повече – на 24-ти октомври във FOX кафе на улица Гладстон.
ДОКТОРИ БЕЗ МАСКИ
Д-р Ангел Кърлов, Хирург и ангел, МВР болница
Дълго отлагах да нарисувам д-р Кърлов - не защото ме е страх от белия лист, а защото по някакъв начин вярвам, че художника привнася мисли и чувства в това, което рисува, а искам да ми е чисто и ясно в душата. Така и лекарят дава частица, а в случая даде всичко от себе си, за да съм аз тук, да творя, да дам още на света от това, което мога. Още се вълнувам като се сетя как наша близка го кръсти Доктор Ангел и е така - това е божествено преживяване! Не мога да изразя благодарността си, защото тя е безкрайна и не може да се побере в едно изречение и затова винаги, когато мога - го правя!
Татковците ни бяха близки и колеги, разчитаха един на друг и са нещо като нашето детство без да сме се познавали с доктор Ангел. Животът някакси те свързва с хората, които са важни или най-важни и затова аз в днешния вирусен ден не само не се страхувам, а зная, че имам тук на земята един ангел-хранител, който е винаги на линия, който изслушва моите, надявам се не много досадни, съмнения и страхове и ми дава сили да продължа да си правя планове! Сигурна съм, че на този изключителен човек му се превръща в божествена сила всяка молитва, която отправям всяка вечер! На него и целят екип от МВР болница - поклон!
Д-р Пламен Мошев, МВР болница
Ето още един ангел, който наред с д-р Ангел Кърлов и още няколко доктори - представете си сцената от Криле на желанието или Градът на ангелите - застанали изправени, неописуемо - даже няма такава точна сцена като сцената на живота! Толкова се вълнувам от вчера, че като в един друг филм може би ще опитате от моето просълзяване докато четете.
И така - най-новата ми история в деня на победата аз празнувам по свой критерий - моята лична победа с изключителното участие на д-р Кърлов и д-р Мошев!
Много силно впечатление ми направи, когато д-р Мошев каза: ти рисуваш като Бешков! Той го спомена ей така на шега, но оттогава внимавам какво му показвам. Скиците, които правя на докторите са без никакви претенции, но са от цялото ми сърце и душа. За първи път ми се случва да не се дистанцирам от моделите, може би, защото те скъсиха дистанцията дотолкова, че моята визия сияе в момента, в който си помисля за тази част от живота си! Още веднъж благодаря, че ви има и че мога да да ви нарека моите доктори!
Доброволен кръводарител с голямо сърце!
Максим Моев
Във вените му тече изключително рядка кръв - тази на много добър човек, който не се поколеба и за минута, когато имах крещяща нужда. Насред големи изнудвачи и обикновени мошеници, Максим с максималната възможна бързина дари най-ценното и сега аз усещам това добро чувство, което циркулира в моето тяло и ми дава сили, когато не съм сигурна дали на някого трябва да се помогне или не. Този прекрасен човек не пожела нито лев - за справка банка кръв струва около 5-600 лв. и нагоре! Затова искам го посоча като пример за изключително състрадание и безвъзмездна помощ, която няма с какво да се плати освен със същата обич и вяра, че Максим и неговите близки ще бъдат живи и здрави още дълги години! Той не е медик, но без хора като него и особено напоследък разбрахме, че не можем! Чудя се защо трябва да ни се случат случки, за да започнем да ценим важните неща...но по-добре късно отколкото никога - е казал народа!
Comments