Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
Тази година една от най-обещаващите блокбастър изложби в Европа е „Донатело: Ренесансът“ във Флоренция. Изложбата започва на 19 март и ще продължи до 31 юли. Описват я като „историческа“ и „веднъж в живота“. Все още информацията е обща, но се знае, че ще е огромна и ще реконструира кариерата на Донатело, един от тримата бащи на флорентинския ренесанс.
Изложбата няма да е само на едно място, а на две – в палацо Строци и Музеи дел Барджело. Освен най-важните творби на Донатело, в изложбата ще могат да се видят шедьоври и на други италиански ренесансови майстори от Възраждането – Брунелески, Мазачо, Мантеня, Белини, Рафаело и Микеланджело. Крайната цел на куратора на изложбата Франческо Калиоти е да се разшири предствата за Донатело и измеренията му до „Вселената Донатело“ чрез съпоставки, материали, техники и жанрове. Изложбата е много вълнуваща и защото тази година в Италия очакваме свиването на пандемията да доведе до възраждането на живота по нов, преосмислен начин, коeто включва и самата Флоренция и недеждите за нов туризъм, в който културата и устойчивостта някак си да вземат превес над унищожителния масов модел. На мен ми се струва, че няма по-подходяща фигура, която да отбележи такова начало от Донатело.
Флорентинският ренесанс има трима бащи – Брунелески, Донатело и Мазачо. От тримата Донатело има най-дълга кариера, той живее зашеметяващите за времето 80 години. Не е възможно да се разкаже за Донатело и изобщо за Ренесанса без Медичите, така че изложбата ще наблегне и на връзката с времето и флорентинските институции. Донатело е съвременник на Козимо Стари, двамата имат дълго приятелство и хранят взаимно уважение, което е невероятно, защото Донатело е син на кардер (човек, който чепка вълна), което само показва до какъв социален престиж е можел да достигне един художник във Флоренция през XV век.
Донатело започва кариерата си в ателието на златар, но за пръв път Лоренцо Гиберти му дава шанс, когато печели конкурса за портите на баптистерия във Флоренция и са му необходими чираци за работилницата. По същото време Донатело се сприятелява с големия съперник на Гиберти Брунелески и двамата заминават за Рим, за да изучават класическото изкуство. Подобно на Брунелески и Донатело вярва, че е негов дълг да възроди принципите на античното.
Връщайки се във Флоренция, започва веднага да получава поръчки – първата е декорирането на фасадата на църквата Орсанмикеле със статуите на светците, покровители на занаятчийските магазини във Флоренция. Донатело изработва две за тази фасада – на св. Марк и св. Георги, с което си спечелва вниманието и покровителството на Медичите. Причината е, че скулптурите му се отличават от всичко до момента. Първо, героите приличат на истински хора, Донатело им дава абсолютно светска интерпретация, в която се вижда индивидуалност, увереност, достойнство. Второ, скулптурите са пропорционални, изчислени са математически в резултат от наученото при изследванията му на класическото изкуство. И трето са поставени там, където трябва, взет е предвид ъгъла на гледане и оптичните изкривявания, които влияят на впечатлението. Добре дошли в Ренсанса!
По-късно Донатело, вече като зрял творец, създава още две подобни статуи – на св. Йеремия и св. Авакум за стените на камбанарията на Джото. С тях той демонстрира направо удивителен реализъм и изразителност, независимо че флорентинци им лепват насмешливото „дзукони“ (тикви), защото Авакум е с гола глава.
Но приносът на Донатело към Ренесанса съвсем не се изчерпва с тези примери.
Донатело възражда кръглата скулптура т.е такава, която не е свързана със стена на сграда (както е в средновековните храмове), а може да се разглежда от всички страни. Такъв е неговият Купидон и най-известното му произведение, неговият Давид, който ще бъде поставен на по-специално място в изложбата. За пръв път от хиляда години хората виждат гола скулптура, в която е въплатена древната идея за хармонията и красотата на тялото. Малката фигурка на овчарчето, когото хората провъзгласяват за цар, стои в двора на Медичите с поколения.
Донатело възражда традицията за изработване на конни паметници – за паметника на кондотиера Еразмо де Нарни в Падуа скулпторът е вдъхновен от древноримския на Марк Аврелий на кон. Жителите на Падуа полудяват по този паметник и не искат да пуснат Донатело, заливайки го с поръчки, и той остава там 10 години.
Донатело възкресява и портретните бюстове, толкова почитани от древните римляни и напълно изоставени през средновековието. Но един от най-големите му триумфи са неговите релефи. За пръв път Донатело използва законите на линейната перспектива, за да създава скулптурни релефи. Такъв е релефът на амвона на катедралата на Флоренция – ангелчетата с крилца с вид на танцуващи бебета са шедьовър. Олтарните релефи в катедралта на Падуа също – при тях ефектът от дълбочината на пространството е създадена поради перспективните редукции на линиите, очертаващи сградите, срещу които са разположени персонажите на релефите. Донатело оставя и красиви релефи в съседна Сиена като тези на купела за баптистерия.
Заедно с Микелоцо създават и първия образец на гробна скулптура за гробницата на антипапа ЙоанXXIII . Микелоцо е автор на леглото, завесата и надгробната плоча, а Донатело на скулптурата, изобразяваща покойния понтифик.
Донатело живее дълго и постига голяма слава, но в същото време остава пословично скромен и щедър. На смъртното си легло Козимо Стари му завещава имение близо до Кафаджоло. Но Донатело връща подаръка на фамилията срещу малка седмична рента. За неговата щедрост и отношение към хората Вазари пише: „Той беше изключително щедър, привързан и приветлив човек и се отнасяше към приятелите си по-добре от себе си. Никога не придаваше никаква стойност на парите и ги държеше в една кошница, окачена на въже от тавана, откъдето всеки от учениците и приятелите му можеше да взима според нуждите, без да му казва нищо за това.“
Всичко това и още имат предвид организаторите на изложбата "Донатело: Ренесансът" като казват, че ще представят "Вселената Донатело". Заслужава си човек да пътува до Флоренция, за да влезе в нея.
コメント