ДОРА МААР НЕ Е ПЛАЧЕЩАТА ЖЕНА

Елена Миланова

Instagram: my_italian_days

Портретите на Дора Маар, рисувани от любимия й Пикасо, са едни от най-разпознаваемите му произведения. Страннни, двойнствени, остри изображения с ярки цветове, в които черното подчертава драмата и дори нищо да не знаем за връзката им, от портретите й се усеща, че е била бурна и трудна. Дора Маар е негова любовница, муза, тя е „Плачещата жена“ – жена, останала безсмъртна в сянката на неговото безсмъртие.

„Всички мои портрети, рисувани от Пикасо, са фалшиви. Всичко това са портрети на Пикасо. Няма нито един портрет на Дора Маар“, казва Дора, чийто живот той подчинява и смила, така както и живота на много други жени. Но Дора Маар не е само Пикасо. Още преди да го срещне тя е ярка творческа личност и известен фотограф.

Дора Маар е родена през 1907 година в дома на хърватски архитект. Истинското й име е Хенриета Теодора Маркович. Пристига в Париж още като девойка и учи в студиото на кубиста Андре Лот и се интересува еднакво както от живопис, така и от фотографски техники, които изучава заедно с фотографи като Бресон. Името й първо става известно в средите на рекламната и модна фотография. Но младата Дора се вълнува и от улична фотография и от остри социални теми, които я изпращат и по улиците в акции и протести редом с други поети и интелектуалци.

Ранната работа на Маар в рекламата вече показва признаци на фин и иновативен сюрреализъм. Тя експериментира и развива принципите на сюрреалистичната и авангардна фотография като използва сложни техники на фотомонтажа, така че се привежда в съответствие с движението на сюрреалистите.

През 1932 година в Париж прави първата си самостоятелна изложба. По това време има любовна връзка с философа Жорж Батай, а най-добрата й приятелка е Жаклин Ламба, която после става жена на Андре Бретон, един от основоположниците на сюрреализма. Покрай тях Дора участва в изложби. На една такава в Прага, Бретон и Ламба канят всички участници да една от тези изложби е в Прага, където Бретон и Лемба канят всички участници да направят посвещение на Дора в уважение, възхищение и любов, с което й засвидетелстват и признаят важната й роля в движението.

Дора Маар е красива, ефектна жена, носеща екстравагантни шапки и дълги ръкавици, покриващи дългите й пръсти с остър маникюр в ярко червен цвят. Тя винаги пуши цигарите си от много дълго цигаре и не остава незабелязана никога и никъде. Дора има бледо, бяло лице, осветено от дълбоки сини очи, което изглежда дори още по-мраморно, подчертано от изписаните й вежди. Една от версиите за тяхната първа среща е велика! Съвременници твърдят, че за да привлече вниманието на Пикасо, изиграва изискан и страстен театър в парижкото Café des Deux Magots. Дора стои на съседна дървена маса и играе с малък нож, който забива в масата между разтворените си пръсти, облечени в черни ръкавици. В добре замислената сцена тя понякога пропуска и капки кръв се появяват между розите, избродирани на черните й ръкавици. Разбира се от тази сцена Пикасо си загубва ума от възторг и моли Дора да му подари ръкавиците, които после съхранява като реликва или трофей, заключени в специална витрина.

Романът им продължава десет години. Многобройните картини и рисунки на Пикасо, направени на Дора Маар в този период, я показват като същество, което постоянно се трансформира: тя се превръща в птица, водна нимфа, има рога или чертите на цветя. Често заобиколени от групи приятели в морската им вила, там играят карти, хранят се семпло, говорят за политика и подремват следобедите – всички, освен Пикасо, който винаги се занимава с изкуството си. Именно Дора запечатва на фотографии създаването на Герника. Покрай Пикасо тя отново се обръща към живописта и работата й демонстрира очевидното му влияние. Но той също се учи от нея на особена техника на печат върху стъкло.

Скоро Дора преживява цяла поредица от травмиращи лични и политически събития, които я правят все по-психически неуравновесена. През 1942 година пише отчаяно стихотворение, което отразява нарастващия раздор между двамата, в което очаква собствената си самота, оставайки неподвижна в гордостта си и отказва да поиска друг за себе си. През есента на 1945 година започват нервните й припадъци. Пикасо по това време вече има нова възлюбена и това само задълбочава състоянието на Дора: „Само аз знам кой е той. Той е инструмент на смъртта, той не е човек, той е болест.“ В психиатрията Дора Маар е „лекувана“ с електрошокове, но благодарение на Пол Елюар успява да се измъкне и да постъпи в клиниката на психоаналитика Жак Лакан. След като излиза от клиниката, води затворен начин на живот и в началото се обръща към вярата си, живопистта а по-късно се връща отново към фотографията и експериментите си с фотографски абстракции.

„Всички мислеха, че ще свърша живота си със самоубийство, след като се оказах изоставена. Пикасо също го чакаше. Но за мен главната причина да не го направя, беше желанието ми да го лиша от това удоволствие.“

След години борба с депресията, Дора се затваря в собствените си спомени. През 60-те и 70-те години си дава отдих и експериментира с блестящи цветове и абстрактни форми. През 80-те рисува много картини в района на Люберон и пейзажи около къщата й в Менербе, които показват места, доминирани от вятър и облаци, които разкриват борбата й с призраците от нейното минало.

Дора Маар умира през 1997 година в Париж и много от фотографските й експерименти са открити едва след смъртта й. В последните години нейното изкуство се преоткрива постоянно и се представя в изложби, които я отдалечават от имиджа й на „Плачещата жена“. Със сигурност това би й харесало.