ДОРОТЕЯ ТАНИНГ И МАКС ЕРНСТ – ХУДОЖНИК В ЕДНА ДУМА

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

Доротея Танинг казва, че да се уточнява „жена-художник“ е точно толкова безсмислено, колкото и „мъж-художник“, което никой не прави. Полът се определя от природата, а художник – това е същност на личността. Доротея и Макс са художници, в пълния смисъл на думата.

През 1942 година Макс Ернст селектира картини за изложба в галерията на третата си жена – Пеги Гугенхайм. Пред очите му попада картина, на която е нарисувана красива млада жена, гола до кръста, с неспокоен поглед. Когато разбира, че това е автопортрет на авторката, той е заинтригуван още повече. Младата художничка се казва Доротея Танинг и когато му признава, че картината й няма заглавие, той предлага „Рожден ден“. В едно свое късно интервю Доротея казва, че понякога човек има повече от един рожден ден, ако на дадена дата животът му се е променил необратимо. Онова, което се ражда, е тяхната история заедно – той се развежда, тя напуска мъжа си и двамата заминават за Холивуд, за да се оженят. За свои свидетели канят Ман Рей и приятелката му Жулиет Браунер, които също решават да се оженят и така се получава двойна сватба.

Доротея Танинг, Рожден ден, 1942

Макс Ернст е почти двадесет години по-голям от Доротея, която е последната му жена и голямата му любов. Когато се запознават повечето му експерименти са вече зад гърба му, а нейните тепърва предстоят – Доротея доживява стотния си рожден ден и не престава да работи до самия край.

Онова, което е техния живот, малцина творци имат – пълно разбирателство и хармония, любов като вдъхновение за творчество, от което така и не стават богати. През 1946 година – малко след сватбата им – Макс Ернст участва в конкурс за картина за изкушението на Свети Антоний. В конкуренцията на Салвадор Дали и Пол Делво той печели конкурса и с получените пари – 2 500 долара, което е солидна сума по онова време – двамата с Доротея си купуват парцел с изглед към Гран Каньон.

Макс Ернст, Изкушението на св. Антоний, 1945

Завършена къща обаче там така и не се появява, затова пък от празни бутилки, пружини и цимент Макс прави статуя на козирог, висока два метра и половина и мястото става известно като Хълмът на козирога. Двамата с Доротея пътуват из Аризона, запознават се с културата на индианските племена и посрещат приятели, които заедно с тях спят на брезентови легла, ходят на 30 метра разстояние за вода, светят си с лампи с нефт и се топлят с бърбън, заливайки се от смях.

Макс Ернст е причината Доротея да реши да се занимава професионално с изкуство – тя няма никакво специално образование, освен няколко случайно посетени лекции в Чикаго, но това й дава свободата да твори във всички сфери на изкуството – нещо, за което не се налага да взима пример извън семейството – самият Макс минава през всевъзможни експерименти.

През 1950 година двамата се връщат във Франция, където Макс е известен и признат художник. През 60-те се преместват в Прованс, където живеят до смъртта на Макс Ернст през 1976 година. След това Доротея се връща в родината си и живее в Ню Йорк до смъртта си на 101-годишна възраст. Умира броени дни след като е издала първата си стихосбирка.

Доротея Танинг посреща своята 85-та годишнина в Ню Йорк, в перфектна форма, красива, с кръшен смях и къща, пълна с безумни предмети, като например тигров стол с дълга опашка. Тя е живяла 32 години във Франция и е била съпруга на един голям творец. Едва в тези свои късни години Доротея признава, че отсъствието от САЩ и сянката на Макс Ернст завинаги са белязали нейното творчество. Тя дори пише стихотворение, наречено „Петно“, в което разказва как след брака им неговото име завинаги „опетнява“ творчеството й, но не и нейното име – неговото. Тя обаче никога не публикува тази творба и казва, че любовта винаги е била по-важна за нея и че ако се върне назад, пак би се омъжила за Макс. Тя разказва, че той винаги се е борил за признаването й като отделен от него художник и е страдал заедно с нея, че това не се е случило.

Доротея Танинг, Малка нощна музика, 1946

В Ню Йорк Доротея работи много, стимулирана от тъгата, както сама признава и живееща сам-сама. Тя никога не среща сродна душа като Макс и намира утешение в изкуството. В крайна сметка в последните години творчеството на Доротея Танинг постепенно се изравнява по популярност и престиж с това на знаменития й съпруг. Художник се оказва една дума и за двамата – също като любов.