Елица Павлович
@elitzapavlovitch
Има нещо симпатично-лукаво в начина, по който Дубравка Угрешич – безспорно една от най-известните и успешни писателки не само в бивша Югославия, но и в целия регион, непрекъснато оплаква в книгите си трудния живот на интелигентния, пишещ човек. Този мотив се появява още в „Баба Яга снесла яйце“, след това във „Форсиране на романа река“ и е водещ в „Лисица“ – най-личният й роман сред трите, появили се един след друг в цветна поредица на издателство Colibri.
Лисицата, разказва авторката още в първата част на книгата, е символът на писателския занаят. Следва бърз преглед на символичния образ на лисицата в митологията на различни народи, от далечна Япония и Китай, до родните Балкани. И навсякъде, по един или друг начин, лисицата е умна, хитра, изплъзваща се, самотна. „И аз съм такава“ – казва за себе си Угрешич с тази книга.
Историите в книгата символично са затворени между две срещи на Угрешич с две вдовици на известни писатели. Образът на вдовицата е особена фигура в западната култура. Последните десетилетия фундаментално променят представата на обществото за професионалната реализация на жената, на съпругата или онази, избрала да остане сама, дори майката – която вече не е многодетна домакиня. Вдовицата, обаче, си остава неизменно подчинена на две клишета – тя или е добрият ангел, съпроводил великия мъж до последния му ден, кротка болногледачка, секретарка и архивист – това е първата вдовица в „Лисица“. Във втория случай вдовицата сама е автор и творец със значими заслуги, защо не и по-големи от тези на покойника, но като вдовица е принудена да отстъпи и да се посвети на прослава на името на съпруга си, да не претендира за лична популярност и да издаде творбите си едва тогава, когато е твърде късно за кариера. Това е втората вдовица в книгата на Дубравка Угрешич. Впрочем, вариация на този мотив е прекрасно описана в романа (и филма) „Съпругата“ на Мег Уолицър.
Между двете истории на вдовиците, преживяващи спокойно от дивидентите на съпруга си, е вмъкната една любовна история на самата авторка. История кратка и с лош финал, поне житейски, но освободила творческия потенциал на потърпевшата. Защото любовният и творческият живот са в някакъв смисъл несъвместими или поне това е посланието на тази книга. И понеже всичко това е разказано достатъчно симпатично и без никакви нравоучителни послания, може би Дубравка Угрешич е права и писателката винаги е своеобразна лисица – лукава и сама. Историята в романа минава през всички фази на самотното живеене – кротко размишление, анализ, спомени и ровене в документи, професионално настървение, сантиментални мечтания, тъга, носталгия, романтика и дребни удоволствия, спонтанност, самоирония и горчив хумор – с други думи наистина отлично четиво.
Лисица
Автор: Дубравка Угрешич
Издател: Колибри
Преводач: Русанка Ляпова
Comments