Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: театър Българска Армия
Ерик-Еманюем Шмит е един от най-мъдрите и човеколюбиви автори на текстове за театър. У нас той е популярен и доста поставян, като „Хотел между тоя и оня свят“ е сред известните му пиеси. Както винаги в постановките по текстове на Шмит и тук въпросите са общочовешки, понятно зададени, героите са достоверно изобразени, като в крайна сметка нищо не е такова, каквото изглежда.
Добре изглеждащ и добре облечен мъж (Дарин Ангелов) попада в непознато фоайе на хотел. Мъжът не помни как се е озовал там, но един добър сън би върнал паметта му. Стига да се намери кой да го настани.
Междувременно във фоайето се появяват и другите обитатели на хотела – странно облечен мъж, който твърди, че е маг (Георги Къркеланов), изнервен бизнесмен с пура (Иван Радоев), бъбрива простовата чистачка (Анастасия Ингилизова) и строгата и лаконична доктор С. (Антоанета Добрева – Нети), която явно е главната тук. За всеки от посетителите-пациенти това място има различен смисъл. Макар доктор С. да им е обяснила, че тук те изчакват тялото им на земята да се пребори за оцеляването си – или да не успее – за всеки посетител хотелът е различно място. Макар и една крачка отвъд границите на живота, всеки попаднал там пациент, всяка душа, се надява на още един шанс – да промени нещо, да направи добро, да сподели за последен път с любимите хора своята обич или неприязън.
В дъното на сцената стои асансьорът, който отвежда душите към небето или надолу – към земята. Присъдата на обитателите е неясна и нелогична. Съдбата няма логика, дарът на живота се дава само веднъж.
Актьорите са избрани чудесно за ролите си и вдъхват живот на този странен и нереален сюжет. Малко приповдигнатите реплики на госпожа С. звучат съвсем истински, а радостта на младото момиче (Ели Колева), което само в хотела може да ходи и да танцува, защото на земята е в инвалидна количка, е истинска и много трогателна.
Краят е предвидим, но въпреки това красив и като истински катарзис за зрителите. Качествен театър, приятен за гледане, който прави всеки зрител малко по-добър – в момента нямаме нужда от нищо друго.