Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: Елица Павлович
Едвард Мунк завещава на Осло цялото си творчество и архив, включващ десетки хиляди произведения. Някои от тях днес са световно известни, други са експериментални и смели за своето време – като селфитата, които той си прави с първия си фотоапарат, има доста непоказвани картини – главно поради липса на място – но сред всички предмети в архива на Мунк най-голямата загадка е „Дървото на знанието“. На тази енигма е посветена и първата изложба в музея на Мунк, с която започва експозицията.
„Дървото на знанието“ е голям албум, в който Мунк грижливо събира рисунки, илюстрации, принтове и листа с надписи с големи цветни букви.
Предназначението на този албум и до днес е неясно – дали това е каталог? Или просто Мунк така е организирал идеите си, за да са на едно място и прегледни. Никой не може да каже. Албумът е деликатен и не може да бъде излаган за дълго време, така че посетителите в музея на Мунк могат да го видят само в първите две седмици след откриването, като това е първото показване на съдържанието му пред публика изобщо. Аз бях сред късметлиите.
На седемдесет и петият си рожден ден Едвард Мунк е най-знаменитият художник на Норвегия и по случай юбилея е сниман в ателието си в къщата си в Осло. Стените са в картини на няколко етажа, други стоят навити наоколо, има графики, но точно до него на дивана е Книгата на знанието, вече доста голяма и пълна с листа от всякакъв вид, очевидно най-важния предмет в ателието.
Знае се със сигурност, че Мунк е събирал страниците в книгата десетилетия наред, почти да края си, но не е ясно с каква цел. Във всеки случай сред рисунките се намират ескизи за най-важните му произведения, илюстрации и идеи, реализирани по-късно. Някои от темите, познати от картините му, в тези ескизи са комбинирани по много странен начин и понякога са дори по-въздействащи. Вероятно това е бил начин той да съхранява теми, за които още не е намерил най-подходящия начин на пресъздаване.
Текстовете са нещо друго. Думите на Мунк, написани с големи печатни букви и с различни бои, са като сентенции и по-често отразяват мисли и настроения, но не са свързани с картините му. Има и изключения, сред които най-важното е обяснението към картината „Викът“. Кратките изречения на Мунк са за любов, смърт, ревност и се смята, че той не ги е показвал на никого. „Изкуството се ражда от радост и мъка“. По същия начин и много от рисунките в книгата са останали в личния му архив, само за него, нереализирани идеи или комбинации от идеи. Мунк показва само завършените си картини, малките рисунки са си за негово лично ползване.
Изложбата за дървото на живота за първи път групира завършени картини и графики на Мунк с онези части от книгата, които се отнасят към тях. Така се виждат различни аспекти на едно и също произведение.
Мунк остава в историята на изкуството като художник на картини и графики, изпълнени с цвят и образи изцяло и отличаващи се с цветовете си, моментално разпознаваеми. Толкова по-забележително е да се види, че всъщност голяма част от произведенията му са недовършени, съществуващи в неговия свят в други комбинации и композиции. Че цялото му творчество е не само история от велики картини, а недовършени рисунки, колебание, експерименти, търсене на вярната форма и загадки, част от личния свят на художника. Както пише на един от многото листи „Всичко е живот“.
Comments