Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
За 105 години живот унгарката Ева Цейзел успява да проумее идеите на Баухаус, лежи в сталинска тъмница и става първата жена дизайнер с ретроспективна изложба в МоМА. Но това, в което успява най-много, е, че разбира, че красотата е преди всичко лекота.
Последното й интервю е в беседа за TED от 2001 година. Тогава е на 95, все още много красива жена, с бяла коса, копринена риза, перли и небесносин ефирен шал. Интервюто й е преведено на 26 езика и е гледано от половин милион души.
Чашки от колекцията Riverside, фабрика Riverside California, 1947
В интервюто казва защо не се смята за индустриален дизайнер: „Всички са обсебени от иновациите и мечтаят да изненадат света. Аз никога не съм имала такива амбиции, затова наричам себе си „създаваща неща“ – това е нещо между Бог и занаятчията“.
В Америка, където живее повече от 70 години, Ева Цейзел се нарежда на ниво с Рей и Чалрз Иймс в дизайна. „Нейните вази, чаши и сервизи от органични форма изглеждат еднакво подходящи и за музей и за кухнята на нюйоркски апартамент“, казва Паола Антолени, уредник в отдела за архитектура и дизайн на МоМА.
Но пътят на Ева Цайзел към съвършенството е дълъг и трънлив.
Част от посудата в серията Classic Centurу, фабрика Royal Stafford
Родена е в Будапеща, баща й е собственик на текстилна фабрика, а майка й преподава история в университета. На 17 години Ева започва да учи в Академията за изящни изкуства, но бързо отпада, защото е привлечена най-вече от грънчарското колело, не от платното за рисуване. Когато стажът й при майстор в занаятчийска гилдия, датираща от средновековието, приключва, Ева получава сертификат за майстор, в който се посочва, че е годна да работи по „ремонт на покриви, железопътни работилници, печатници, комини за почистване и грънчари“.
Първото й работно място е на пазара, където продава керамична посуда. „Майка ми вярваше, че момиче от прилично семейство не бива да ходи само на пазара, така че винаги идваше с мен“, казва Ева.
През 1925 година е вече доста отегчена от Будапеща и избира възможно най-далечното място – керамичната фабрика на Шрамберг, Германия. Там нейните правоъгълни чаши и „кани, нарязани наполовина“ са много близки до керамиката на Казимир Малевич и Николай Суетин, но за разлика от тях Ева никога не забравя функцията на предмета.
През 1932 година се влюбва в Алекс Вайсберг, руски физик, с когото заминава за Съветския съюз. В началото само за две седмици, но в крайна сметка остава шест години. Половината прекарва в усамотение, а в останалите е свидетел на създаването на официалня език на пролетарския живот в дизайна, който замества руско-германския авангард и функционализма. Кариерата й е много успешна, на 29 години е художествен ръководител на цялата стъклена и керамична индустрия на СССР.
Докато, през 1936 година не я арестуват по обвинение, че планира покушение срещу Сталин и я хвърлят в затвора Крестин до Ленинград за 16 месеца без никакви обяснения и съд. По същия начин е и освободена, без обяснения, и й е разрешено да замине за Виена, която по това време вече е превзета от нацистите. От там, заедно със съпруга й, социолога Ханс Цейзел, успяват да избягат в Америка.
Сервиз “Талисман”
Отвъд океана Ева бързо се запознава с местните си колеги и става преподавател в института Pratt в Ню Йорк. През 1940 година фабриката Castelton China се обръщат към МоМА с молба да намерят художник, който да създаде модернистичен сервиз (който все пак да е годен за хранене) и избора на музея пада върху Ева Цейзел. Така се ражда сервизът Museum, който си спечелва култов статус. „На мъже за посуда не бива да им се доверяват – казва Ева – само жена знае какво е удобно за ползване и на какво да обърне внимание.“ Сервизът има такъв успех, че молят Цейзел да съсдаде и мебели и килими.
Resilient Chair, 1949
През 2000 година Ева се връща в Русия и в завода за порцелан „Ломоносов“, където е работела, създава нов сервиз – „Талисман“.
„Работя над 75 години и съм създала над 10 000 артикула – казва тя– но все още не съм изчерпала идеите си. И всичко това, защото още от самото начало търсех красотата във всичко около мен.“
Това обяснява дълголетието й, нали?
Comments