Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Картината на Едвард Мунк „Жената до ратановия стол“ е любимата на Трейси Емин. Зад семплото име на тази картина се крие сложна и драматична история. Тя цялата е пред нас – според Трейси Емин жената е претърпяла аборт и за това загатват цветовете на стола до нея, в който е закодиран животът й. Тялото й е така реално, уязвимо и тя излъчва мъка с цялото си същество, сякаш самото й тяло плаче. Цветовете на картината са като рана, те са някак сурови. Жената гледа надолу, тя е тъжна, мислите й са горчиви, изпълват я съжаления по отминалата младост, по пропуснатите шансове. Жената се взира в миналото си, всички предмети и цветове в стаята са свързани с нейната лична история, това е като сцена за нейната драма.
Историята на тази картина е историята на артистичния път на Трейси Емин. Родена през 1963 година, в момента тя е може би най-известната британска художничка, а решението й да се занимава с изкуство е свързано с Мунк от най-ранната й възраст. Също като него по един невероятен начин Трейси Емин прави от своята любов, болка, мъка, страх и страст обект на изкуството.
Изложбата в новия музей MUNCH е първата голяма изложба на Трейси Емин в скандинавска държава и съпоставя работите й с тези на Мунк, като тя е избрала лично 16 свои любими негови картини, които да бъдат изложени редом с нейните творби.
Експозицията с творби на Трейси Емин е разположена на девети и десети етаж на музея. На горния в огромна и абсолютно тъмна зала има цяла стена със селфита на Трейси Емин, наречени „Безсъние“. Тях тя е правила в различни периоди от живота си когато не може да заспи.
Снимка: Елица Павлович
Има я позираща и симпатична, раздразнена и състарена, дори има селфи с шевове на клепачите след операция. На стената до нея, напълно черна, има закачена само една картина на Мунк и неонов надпис „Повече самота“ – произведение на Емин.
Снимка: Елица Павлович
На долния етаж изложбата включва филма на Трейси Емин „Почит към Едвард Мунк и всички мои неродени деца“, в който тя крещи пронизително – ясно защо. Избраните от нея картини на Мунк се вписват абсолютно органично сред творбите й, които за мен са много по-откровени и потресаващи със своята смелост от тези на Мунк. Това е, разбира се, въпрос на възпитание, художествен изказ и епоха.
Снимка: Елица Павлович
Трейси Емин сама е изместила границите на интимното в изкуството почти до самия край. Картините и пластиките й са много дръзки, със страхотни заглавия, които сами разказват цели истории. Например насред втората зала има уголемена статуя на нещо като долна част на женски торс, наречена „В мен има много повече от това“.
Снимка: Елица Павлович
Картините й не са така буквални, в тях има нарисувано до някъде голо тяло, често зачертано грубо с червена боя и от заглавието личи към какво реферира преживяването. Невероятно е как интимното, личното, колебанията, екстаза, мъчителното очакване и разделите се превръщат в изкуство, което не просто ги мултиплицира, но и усилва ефекта им.
В този ред на диалог с публиката прочутото легло My bed – може би най-знаменитото произведение на Емин – идва като поанта на изложбата. Стори ми се по-малко от очакваното и трогателно. Леглото е целият й живот на жена неспокойна, страдаща, лъгана, творяща и липсваща – завивките са отметнати, Трейси е отишла някъде, това е .
Снимка: Елица Павлович
Изложбата има три основни теми – самотата, сексуалността и остаряването – представени в диалог между творбите на Мунк и Емин с интензивността на техните емоции усещането е, че на този свят няма нищо по-потресаващо и по-важно.
Commenti