Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Едгар Дега рисува картината „Сцена на брега“ през 1869-1870 година. Хората на морския бряг, лодките в морето, широката пясъчна ивица, спокойната вода – всичко това е така познато, но в същото време картината е умилителна със своя ретро сюжет, с напълно облечените хора, платноходките и цялото целомъдрие, което излъчват всички персонажи – в днешно време не ни е останало и грам целомъдрие, не и на плажа.
В центъра на композицията на Дега е момиче, което се е къпало в морето и сега бавачката разресва мократа му коса, докато банският му костюм съхне до него на пясъка. Чадърите, кошницата и бонето също са част от багажа за плажа. Темата с разресването на косата Дега заимства от японските гравюри, на които е голям почитател. Жени, които решат косата си или някой друг реши косата им, са често срещан мотив в творчеството на Дега.
През 1969 година Дега пътува до Нормандия, където прави скици и рисунки с пастел на морето и брега. Части от тази картина са базирани на рисунките му, особено морето, платноходките и корабите в далечината. Димът от корабите обаче отива в две противоположни посоки – дали Дега е сгрешил нарочно?
В общи линии – да. Едгар Дега, за разлика от своите съвременници и съмишленици импресионисти, мрази да рисува на открито и доколкото може избягва да го прави. Повечето му картини – включително и тази – са нарисувани в спокойната атмосфера на студиото му. Картината е нарисувана върху хартия, като при внимателно вглеждане се виждат трите листа, които Дега е слепил, за да получи цялата картина. Трите листа той рисува поотделно, като започва от централния и завършва с левия, на който има лека разлика в цветовете. На листа има надраскани с молив мотиви, които прозират, един от тях е „машина за плуване“ – нещо като съблекалня, която Дега така и не е нарисувал.
Картината се състои от два отделни сюжета – морето и брега на заден план, които Дега рисува по скиците си от Нормандия и сцената на преден план, за която му позират модели на пода в студиото му.
Картината е изразителна, впечатляваща, но някак двуизмерна – не е трудно да се определи, че не е рисувана от натура. Сега бихме казали, че Дега се е опитал да създаде свой „виртуален“ плаж – някаква идеална представа за брега такъв, какъвто му се иска да бъде. Ясно е, че никоя морска картина не може да предаде звуците, миризмата на морето, свежестта на въздуха – затова Едгар Дега е добавил история, движение чрез присъстващите на картината хора, които по свой начин общуват с морето. Нормандия и брега са все още там, но именно хората на картината на Дега я правят моментално разпознаваема като негово произведение, насочват към отдавна отминало време и добавят към сантиментите ни към морето нови чувства –носталгия, възхищение, смирение. Картината на Дега като машина на времето ни отнася към неговата мечта – и в нея има море.
Comentarios