Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Историята на Harry's Bar във Венеция може да започва като виц, но не е виц. Забавен пример, че може името ти да остане безсмъртно и ей така, случайно и да се запишеш в историята редом до монументи като Пиаца Сан Марко или Понте ди Риалто без никакво усилие – това също е част от живота.
Този американец сервира напитки в бара на Хари до Канал Гранде от 1931 година. През 2001 година легендарният бар дори е обявен от министерството на културата за национална забележителност. Но кой, по дяволите, е Хари? Венеция през 20-те години на миналия век е средище на европейската аристокрация и висшето венецианско общество. А местата за срещи са основно баровете на луксозните хотели като Бауер, Монако, Европа – все места, които гледат към водата или базиликата.
Но през 1927 година един американски студент, без да знае, променя съдбата на града.
Този студент се е казвал Хари Пикеринг и придружавал леля си и пекинеза ѝ при пътуването ѝ във Венеция. Но семейството на Хари имали и друга причина да го изпратят от Бостън във Венеция – Хари прекалено много обичал да пие и се надявали, че пътуването ще го отдалечи от чашката. Само че ефектът бил точно обратния – синът им пропил парите им и съсипал здравето си в бара на хотел Европа.
Барманът, който търпеливо го обслужвал, се казвал Джузепе Чиприяни. Чиприяни е бил известен като много работлив човек, амбициозен, прекарал известно време в Германия, така че говорел и други езици освен италиански. И бил идеалният барман – сговорчив, приятен, отдаден на работата си. С нашия герой бързичко завързали приятелски отношения.
За добро или лошо обаче, семейството на Хари в Бостън разбрало, че проблемът на сина им по-скоро се задълбочава, а после пък леля му скъсала с любовника си, напуснала с гръм и трясък и оставила Хари без пукнат грош и с пекинез в ръка. Нещо повече – Хари дължал сума ти пари за хотела и нямал изобщо средства да се качи на кораб обратно за Щатите. Тук, по някаква причина, у Чиприяни се зародила симпатия и доверие, и помогнал на Хари със сметките срещу някакво далечно обещание, че някой ден Хари ще му се издължи.
И това станало. Три години по-късно Хари се появил отново във Венеция и дал на Джузепе три пъти повече пари, отколкото дължал с думите:
„Сега можете да отворите собствено заведение. Нека го наречем бара на Хари!“
Джузепе не се колебал дълго и със съпругата му наели помещение, което преди това било използвано за склад за въжета близо до площад Сан Марко. Джузепе вярвал, че независимо, че барът се намира в задънена улица и е доста малък, ще има успех!
Барът му отворил врати на 13 май 1931 година, а клиантелата от малкото хора, които изобщо знаели как да го намерят, е била напълно достатъчна на Чиприяни. С времето това място се преврънало в интелектуално средище на писатели, художници, интелектуалци, а акцентът падал не толкова върху бирата, колкото върху коктейлите. Това насърчавало по-качествена клиантела да се стича към бара на Хари.
Ърнест Хемингуей описал Harry's Bar като микрокосмос на венецианския живот.
Хемингуей е имал тук дори своя маса, където изпивал точно по две бутилки шампанско, докато завършвал „Отвъд реката, сред дърветата“ през зимата на 1949 година. Хъмфри Богарт и Чарли Чаплин също са били сред клиантелата на бара. Пеги Гугенхайм и Орсън Уелс, Барбара Хътън и кой ли още не – барът на Хари е бар на литерати!
Днес Harry's Bar e емблема на висококачествените коктейли и обслужване, а малкият пример на Джузепе Чиприяни ражда стотици такива заведения по целия свят. А когато сте във Венеция и намерите лесно бара на Хари с Google Maps, и си поръчате коктейл Белини или сухо Мартини, не забравяйте да кимнете към бостънския студент Хари Пикеринг – без него Венеция нямаше да е това, което е.
Comments