Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Причината да купя билети за новата премиера на театър „Зад канала“ бяха имената на актьорите - Владимир Пенев, Мария Каварджикова, Светлана Янчева, Василена Атанасова, Малин Кръстев. Просто няма начин с тези актьори да не се получи нещо велико, а в случая Ясмина Реза като автор на текста и Бина Харалампиева като режисьор са допълнителен плюс. Но основното са актьорите – сред най-добрите, които имаме и те наистина правят един двучасов урок по актьорско майсторство.
Пиесата на Ясмина Реза „Една испанска пиеса“ е нейна по-стара творба, от 2005 година, и две години по-късно е поставена от Джон Туртуро с ансамбъл от великолепни актьори, които според критиката са много над нивото на текста, който играят. В постановката на Туртуро няколкото мета-нива на пиесата – в нея има театър в театъра в театъра – са показани чрез видео откъси, смесени с живите сцени. В „Зад канала“ няма нищо на видео, всичко е на живо, пред очите на зрителите и актьорите излизат и влизат в роли, в емоции, в сцени с лекота, която е присъща само на най-най-големите.
Фернан (Владимир Пенев) е професионален домоуправител, сгоден за вдовицата Пилар (Мария Каварджикова), живееща в управлявана от него кооперация. Пилар има три дъщери, като две от тях идват да се запознаят с новопоявилия се годеник. И двете са актриси, като по-възрастната Аурелия (Светлана Янчева) е неврастеничка с неуспешна кариера, а другата (Василена Атанасова) е кинозвезда. Аурелия е омъжена за смотания Мариано (Мален Кръстев), който издържа съжителството с нея само благодарение на алкохола. В определени моменти всички актьори излизат от ролите си в пиесата и разговарят с публиката, със себе си или с измисления автор на пиесата, която играят и в която Аурелия разучава друга пиеса, иронично – българска.
Снимка: Стефан Н. Щерев
Върху актьорските монолози се напластяват сцени от пиесата, семейни разправии, актьорски кризи, етюди на различни теми и с разни емоции. Нищо не е удивително умно или неочаквано, но всичко е невероятно изиграно! Умението на актьорите на сцената е наистина изумително. В течение на два часа зрителите преминават през всякакви емоции – от мъчителен копнеж и задушаващ срам до искрен смях със сълзи на очи. Всички актьори са еднакво добри и сами на сцената, но и във взаимоотношенията помежду си, така че самият ансамбъл е безупречен и няма нито една фалшива нота. Това в много голяма степен спасява текста, който в ръцете на малко по-обикновени актьори на места би звучал банално или изкуствено.
Два часа пътуване извън времето и мястото, на което се намираме, при това във възможно най-добрата актьорска компания – отлична алтернатива на всеки друг сценарий в мартенската вечер.