Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Киара Ферани е инфлуенсър. Тя влияе на милиони и милиони млади хора в целия свят и е може би единственият инфлуенсърски продукт на Италия и Европа изобщо (поне аз не се сещам за друг от този калибър). След нейното нощно посещение в галерия Uffizi, галерията за пръв път е тренд в Twitter, а посещенията са се увеличили с 24%. Видимостта към галерията в социалните мрежи е неизмерима.
Киара стъпи в Uffizi за планирана фотосесия за Vogue. Допълнително се разходи да си направи селфита пред някои от шедьоврите, придружена от директора Айке Шмит. Отварям една скоба, че на този директор още му се носи славата на "нов", който етикет предполагам ще го съпровожда до пенсия, защото е чужденец. Към него настроенията са двуполюсни като към Киара Ферани – какво си позволява, нямаме ли си италианец за този пост и т.н. Обикновено всяко ново, по-раздвижено нещо се посреща трудно от консервативните и ревниви към културното си наследство италианци.
Ферани се снима пред "Пролет" на Ботичели, "Поклонението на влъхвите" и така нататък, и много й хареса всичко. Аз подозирам, че тя е консултирала и поста на галерия Uffizi под снимката й пред Венера. Написан е просто като по учебник за максимален viral ефект:
„Женственият идеал за жената с руса коса и прозрачна кожа е типичен идеал през Възраждането, майсторски изобразено от Сандро Ботичели в края на XV век ”...,, „Днес, родената в Кремона италианка Киара Ферани е мит за милиони последователи, нещо като съвременна божественост в социалната епоха". О, мамма мия, какво светотатство!
Лагерите се разделиха, страстите се нажежиха, рийчът хвъркна нагоре и опашките пред Uffizi отново се извиха. В защита на Киара застана дори кметът на Флоренция Дарио Нардела. Полюсите на полемиката общо взето могат да се обобщят така: "който иска да подкрепи културата, е добре дошъл" vs. "не може такива хора, като инфлуенсърите, да се докосват до свещеното".
За да бъде ефектът дори още по-пълен, Киара Ферани се появи и в Археологическия музей на Таранто, за радост на тези, които биха нарекли акцията й "боклук". Съответно този музей също се появи в тренд сред темите на Twitter.
В действителност Киара не е първата, която "посяга на музей". Музейни пространства се използват за цели, различни от класическото посещение, много отдавна. След съкращения на обществени средства, много културни места започнаха да сключват договори с марки и компании. Лувърът е шампион в това отношение и е може би най-модерния музей в света. Там, освен че човек може да спи на диванче, спонсорирано от airbnb под Джокондата или да си наеме зала за 24 хиляди евро, се провеждат модни ревюта, снимат се клипове (Бионсе и Джей Зи например). Метрополитън пък заеха пространства в музея за 1 милион долара, за да се снима там "Бандата на Оушън 8". Не започвам изобщо темата за ролята на бала на Мет за развитието и славата на музея.
В Италия също се правят подобни, но много по-плахи крачки – рапърът Махмуд засне видеоклип в Египетския музей в Торино. Други компании провеждат събития срещу пари за реставрации и ремонти (всъщност, това е най-често срещаното сътрудничество). Валентино проведе гала и изложба в Ара Пачис. Диего Дела Вале организира вечеря в Колизеума, Фенди правиха ревю пред фонтана Треви, а Гучи в самата галерия Uffizi и т.н.
Връзката е ясна – повече видимост в социалните мрежи, повече пари за култура.
Всъщност, проблемът тук е не дали, а колко. Италия може много повече. Проучване, направено от консултантската компания Boston Consulting, съвместно Министерството на културното наследство, установи, че 358 италиански държавни музея и археологически обекти произвеждат приходи от едва 278 милиона евро, което като пропорция е много по-ниско от други страни, където в крайна сметка не се намира 1/3 от световното културно наследство. Около половината музеи нямат сайтове, нито описания на английски под експонати. Липсват и съвременни услуги за посетителите, те се пускат на входа и на изхода по най-старомодния начин, сувенирните магазини са "магазинчета", които нямат нищо общо с това, което се наблюдава в Париж, например, където можеш да си пиеш шампанското в ресторанта, към който води залата на импресионистите в музей д'Орсе и т.н и т.н.
Днес слушах и мнение, с което съм напълно съгласна – Микеланджело пръв би се снимал с Киара Ферани.
Истината е, че изкуството съществува, благодарение на парите, че много глупави и лоши хора са си поръчвали портрети и картини за дворците при гении, и благодарение на техните пари днес ги гледаме в музеите. Нашите стереотипи, че хората на изкуството са бедни идеалисти и страдалци е далеч от истината. Когато Микеланджело умира, каруцата със златото, която има, минава от Рим до Флоренция необезпокоявана от никого, защото той е бил изключителен инфлуенсър, познат и обожаван от обикновените, прости хора, и никой не е посегнал към наследството му. С това злато племенникът му купува палацо във Флоренция, което днес е също музей.
Вярно е, че изкуството в музеите е безсмъртно, но това не означава, че трябва те да останат статични, застинали в безвремие. В това отношение Италия, а да не говорим за България, имат много за какво да помислят, и какво да направят.
Comments