Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Мъжът, който няма име, защото е всеки мъж, решава преди да поеме по пътя на семейния живот и да се обрече на една единствена жена, да обиколи старите си любови. Сюжетът е познат – на първо четене се сетих за „Прекършени цветя“ на Джим Джармуш, но със сигурност има достатъчно подобни истории.
Освен мъжът, останалите четири роли в пиесата на Нийл Лабют се изпълняват от жени. Режисьорът Стефан Спасов има още поне три абсолютно „женски“ постановки в Народния театър, така че по отношение на избора му на актриси нямах никакви съмнения. И наистина – всеки в тази пиеса е избран така, че е невъзможно да си представя, че може да има алтернатива. Безупречен подбор на актьори.
Иван Юруков в главната роля е сред малкото актьори, които са в състояние да издържат конкуренцията на четири забележителни, много различни жени и нито за миг да не загуби водещата роля в пиесата. Четирите му бивши любови получават точно по половин час сценично време и то не е достатъчно да се изгради плътен характер или някакъв особено убедителен конфликт, така че авторът залага на стереотипи, които да облекчат зрителя в построяването на контекста на образите.
Първата спирка е при Сам, любовта на Мъжа от гимназията. Стефания Колева е в ролята на глуповата добродушна блондинка, която е доволна от ролята си на секси майка и домакиня в малък град, но не би отказала един последен флирт със старата любов.
Следващата спирка е художничката Тайлър – енергично и забавно превъплъщение на Илияна Коджабашева. Сексуално разкрепостена и фриволна, Тайлър е симпатично напомняне, че остаряването е и въпрос на личен избор.
По-възрастна и опитна любовница е клише, което не се нуждае от дълги обяснения. Изборът на Бойка Велкова за тази роля е на пръв поглед безспорен, като същевременно тя успява доста да промени очакванията на зрителя за тази среща, да предизвика буря от емоции и в някакъв смисъл ми напомни за Стиви от „Козата или коя е Силвия“.
Последната среща на Мъжа е с Боби, голямата любов, от която е избягал от страх пред онова, което сега е на път да направи с друга – да се обвърже с жена, която е по-младо копие на Боби. Ана Пападополу е точно тази жена, която има всички качества да задържи мъжа завинаги.
Четирите мини пиеси в спектакъла задържат вниманието без никаква пауза, актьорите са чудесни, но тази пиеса всъщност не казва нищо отвъд очевидното. Всеки поглед назад е излишен – огорчени или примирени, всички просто трябва да вървим напред. Символично, точно така завършваше и филмът на Джармуш – как героят на Бил Мъри седи на едно кръстовище и гледа напред. Нийл Лабют не ни казва какво вижда той, а струва ми се, че и не знае.