ЕЛЕОНОРА ДИ ТОЛЕДО – ПЪРВАТА ПЪРВА ЛЕЙДИ

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

Родена като доня Леонор Алварес ди Толедо и Осорио, след брака си херцогиня на Флоренция, Елеонора ди Толедо е забележителна жена, която подкрепя и финансира съпруга си Козимо Медичи, изпълнява функцията на регент при честите му отсъствия и се смята за първата официална Първа лейди или консорт в модерната история.

През 1545 година Художникът Аниоло Бронзино рисува красивата 23-годишна Елеонора с малкия й син Джовани. Това остава най-известния и най-хубавия й портрет, макар че социалното й положение и любовта й към изкуството са фактор за голяма популярност и има няколко други известни нейни портрета, от съвсем млада до последната година от живота й. Този портрет на Бронзино обаче е специален – той е любимия на Козимо, а и от него може да се разбере много за тази забележителна жена. Тя е деликатна и красива, като в слабите й ръце и бялата й кожа има нещо болезнено – Елеонора е със слаби кости, а непрекъснатите бременности изтощават много силно организма й, така че тя се разболява от рахит, зъбите й са разрушени, изпитва силни болки, ходи трудно и дори се смята, че носи твърдите испански корсети именно за да държи гърба си изправен и да облекчи състоянието си – подобно на Фрида Кало векове след нея.

Прочутата рокля, с която е облечена на картината, най-вероятно дори не съществува, а е нарисувана от Бронзино, за да подчертае статуса и безупречния вкус на Елеонора. Тя наистина обича тъканите, разбира и събира различни красиви парчета платове и те често са валута за облозите в двореца. И не на последно място тя е нарисувана с мъжкия наследник на рода Медичи, който преди брака й с Козимо е на ръба на изчезването. Елеонора забременява 14 пъти, ражда 11 деца, от тях осем оцеляват, но всичките имат нещастна съдба.

Наистина е впечатляващо, че тази жена, която умира на 40 години, на практика през цялото време е бременна, изпитва болки и физически дискомфорт, успява да остане в историята с това, че обича пътешествията, ездата и лова, построява няколко двореца и градини, покровителства изкуствата, изключително умело управлява стопанството към двора на Медичите, забавлява се с много страст, обзалага се за какво ли не с мъжа си и придворните – например за пола на децата докато е бременна, винаги е приветлива и е толкова умна, че Козимо без колебание я оставя да управлява херцогството в негово отсъствие. И всичко това се случва около четири века преди феминизмът и болкоуспокояващите изобщо да съществуват.

Елеонора е дъщеря на вицекраля на Неапол и се запознава с Козимо Медичи когато той е на гости на баща й, а тя е едва 13-годишна. Козимо не я забравя и четири години по-късно двамата се женят. При пристигането си във Флоренция Елеонора е облечена в рокля от ален брокат – червеното е любимия й цвят. Всички свидетелства на съвременници и хроники разказват, че бракът на Козимо и Елеонора е много хармоничен, с голямо взаимно уважение. Те имат и своя система за отглеждане на децата и прекарват с наследниците си максимално много време, обядват с децата насаме, което е нетипично за социалния им кръг.

Част от голямата зестра на Елеонора е в тъкани, както е обичайно по онова време, а Флоренция със сигурност е място за жена с добър вкус. Запазени са дневниците на специалния пазител на тъканите в двореца, който отбелязва многообразието от платове, изработени по поръчки на Елеонора. Тя отговаря изцяло не само за своя гардероб, но и за този на съпруга си, децата и придворните. В Палацо Векио херцогинята си има собствена тъкачна работилница, начело с Франческа ди Донато, която изработва тъкани по рисунките на Елеонора. По нейно време текстилът се превръща в символ на богатството и просперитета на Флоренция.

Известно е със сигурност, че поне четири пъти Елеонора е оставена от Козимо да управлява като регент, като най-дългият период е от 1551 до 1554 година, когато Козимо воюва със Сиена. Освен че се занимава с държавните документи, херцогинята много умело управлява стопанствата на фамилията из Тоскана, като търгува със зърно, интересува се от производство на коприна и пчеловъдство. Това й позволява да натрупа богатство, с което финансира амбициите на съпруга си за разширяване на териториите и независимост. Освен това тя дарява средства за много каузи, чрез които да подобри живота на селяните.

Основните две пера за разходите на Елеонора са църквите и изкуството. Благодарение на испанските й корени във Флоренция пристигат йезуитите и въпреки резервите на местното население се установяват трайно, построявайки няколко църкви с подкрепата на херцогинята. Самата тя има известни разногласия с ордена, но го подкрепя финансово. Последната воля на Елеонора е да се построи женски манастир към доминиканския манастир Санта Мария Новела.

Заедно със съпруга си тя подкрепя много от известните художници като Бронзино, Вазари и Триболо, като много от техните творения съществуват и до днес. Особено близки са отношенията й с Бронзино, който стенописва нейния параклис в палацо Векио и я рисува няколко пъти през целия й живот. За семейство Медичи Елеонора купува палацо Пити и благодарение на нея са създадени градините Боболи, но тя така и не доживява да ги види завършени.

През 1559 година Елеонора наема Джорджо Вазари да нарисува фреските в личния й апартамент, като всички сюжети са свързани с известни жени. Чрез техния пример херцогинята се опитва да подскаже, че е нещо повече от майка на наследниците на Медичите.

Елеонора ди Толедо умира от малария заедно с двама от синовете си през 1562 година. Най-известният й портрет е в галерия Уфици е разказва и до днес историята на тази красива испанка, която дала на Флоренция най-доброто от себе си – ум, вкус и любов.