ЕЛИЗА БОНАПАРТ БАЧОКИ – КУРАЖ, ВАКСИНИ И МНОГО ИЗКУСТВО!

Елена Миланова

Instagram: @byelenamilanova

Елиза Бонапарт Бачоки не е толкова известна, колкото сестрите си, красивата Полин и предателката Каролин, но е способна, колкото двете заедно. Аз съм сигурна, че ако Елиза живееше днес, можеше спокойно да се справи с масовата ваксинация например, не само заради желязната й воля, а и защото го е правила на практика! За нея брат й Наполеон Бонапарт казва, че има куража на амазонка и като него не може да понесе да бъде управлявана. Мария Ана Бонапарт не приема името Елиза до 18-годишна възраст – родена е в Аячо, Корсика, през 1777 година, седем години след брат си. Наполеон се премества в училище във Франция, когато Елиза е на две години, така че двамата нямат възможност да изградят дълбока връзка. Единствената случка между двамата, за която се знае, се разиграва в Корсика и тя не е много приятна за Елиза – позволява да бият брат й с пръчка, защото изяжда кошница грозде и смокини на техни роднини, въпреки че той не е виновен.

На седем години е приета благотворително в католически интернат в Сан Сир, близо до Версай, където остава до Френската революция, когато религиозните интернати са затворени, затова брат й я придружава обратно в Корсика. Отношенията им се изчерпват горе долу с това и малко по-късно Елиза е омъжена за Феликс Паскуале Бачоки, с 15-години по-възрастен корсикански аристократ, за когото се смята, че има „пълна липса на интелектурални способности“. Животът й не изглежда никак особен, за да остане в историята, нали? Не толкова бързо ...

Елиза Бачоки има подчертано увлечение към литературата и изобразителното изкуство, което споделя с брат си Люсиен и управлява салон в Париж, който е посещаван от големи художници и писатели на времето. Смята се, че с някои са дори нещо повече от приятели. Къщата й е културно средище, в която тя е изцяло заета с това да критикува авторите, които доброволно се подлагат на нейните унизителни коментари, с което затвърждава репутацията си на непривлекателна, арогантна жена с остър език. И въпреки че е интелигентна, точно тази рязкост и най-вече презрението към по-ниските отблъсква и скоро хората започват да отбягват адреса й.

На всичко отгоре, когато брат й се самопровъзгласява за император, не й дава никаква титла и тя е бясна, така че само можем да си представим на какво го е подложила, та в крайна сметка, през 1805 година, Наполеон да я направи принцеса на Пиомбино, малко княжество на западния бряг на Италия срещу остров Елба. Няколко месеца по-късно явно не й е достатъчно, защото брат й прибавя и тосканския град-държава Лука към владенията й. А това са общо 150 хиляди души, над които Елиза, от името на глупавия си мъж, може да господства!

И тук започва истинската история – първата й работа е да сформира сложен съд, имитирайки този в Париж. После се заема с разширяването и пищното обзавеждане на пет дворци като в Лука разрушава цял средновековен квартал, включително църква, за да изгради площад пред двореца си, който нарича пиаца Наполеоне. Така, докато мъжът й управлява малка армия, Елиза управлява като добронамерен деспот. Прави конституция, закони и се грижи за интересите на владенията си с безпрекословна воля. Например, през юни 1806 година пише на брат си, че ако публичният дълг, пенсиите и таксите, наложени на нейните държави, не бъдат намалени, те ще поемат повече от половината от приходите. И дава сравнение с Франция, където по времето на неговите предшественици, дългът никога не е надвишавал тримесечието, а по време на неговото управление е една шеста от приходите!

Елиза развива земеделието (днес някои нейни лозя в Тоскана са възстановени) и индустрията, покровителства изкуствата и литературата и стимулира производството на мрамор от Карара. Тя оправя пътища, отваря училища и строи нова болница, от която провежда ваксинация с първата ваксина против едра шарка! За свободното й време и забавления се грижи самият Николо Паганини, като неин придворен цигулар и личен преподавател по цигулка. Но изглежда, че не е постигнал никакъв успех с нея, защото тя така и не минава на ниво по-високо от „скрибуцане“.

До 1809 година Елиза Бачоки е свършила толкова много работа, че Наполеон я прави велика херцогиня на Тоскана и тя се премества тържествено в палата Пити във Флоренция, който мигновено се заема да ремонтира и декорира, за да се конкурира със сестра й Каролин, която по това време владее Неапол. И докато всичко това се случва, съпругът й така и не се издига над командващ местно военно поделение, двамата живеят разделени и си имат любовници.

В Тоскана Елиза има по-малко власт от тази в Лука и Пиомбино, защото Франция анексира Тоскана директно. Но въпреки това тя се опитва да бъде независим владетел – толкова, че брат й я заплашва официално: „Имате право да обжалвате решения на моя министър, но нямате право да възпрепятствате изпълнението им по никакъв начин. Министрите говорят от мое име. Никой няма право да парализира или да спре изпълнението на заповедите, които предава. ... Вие сте субект и, както всеки друг френски субект, сте длъжни да се подчинявате на заповедите на министрите! Ако това не се случи има готова заповед от министъра на полицията, която би била достатъчна, за да ви арестуват!“

Когато империята на Наполеон започва да се руши в началото на 1814 г., съпругът на сестра й Каролин Йоаким Мурат, който се присъединява към коалицията срещу Наполеон, изпраща войски да окупират Тоскана. Въпреки че Елиза трябва да напусне Флоренция, й е позволено да остане като владетел на Лука. Виждайки, че Наполеон се проваля и като се надява да осигури собствената си позиция, Елиза скъсва с Франция и го предава. През февруари 1814 г. тя пише на Наполеон: “Заобиколена от мощни врагове, застрашаващи от суша и море, предадена от краля на Неапол, който дезертира от Вашата кауза, аз оставам сама сред многобройни армии, събрани срещу нас. Сама съм, без пари, без войски, без боеприпаси; при тези отчаяни обстоятелства какво повече мога да направя за Ваше Величество? ... [Време] е да се грижа за собствените си интереси, да запазя за семейството си държавите, които им дължа.”

След бягство из Италия и раждане на син „в момента, в който престана да има нужда от наследник“, Елиза получава разрешение да живее в Триест, където взема титлата графиня на Компиняно. Двамата с Феликс имат голяма вила, която Елиза декорира пищно, а след това се заема да покровителства артистите и театъра, както и финснасира археологическите разкопки в района. Елиза получава тежка инфекция и умира на 43-годишна възраст на 7 август 1820 година.

Когато новината за смъртта й стига до Наполеон, той се затваря сам за няколко часа. Когато излиза, казва: „Това е първият член на моето семейство, който беше изпратен на голямо пътешествие; след няколко месеца ще отида да се присъединя към нея." Наполеон умира девет месеца по-късно.

Феликс Бачоки се премества в Болоня, където полага останките на Елиза в базиликата Сан Петронио. Умира през 1841 г. Синът им Фредерик е убит при катастрофа в Рим през 1833 г., на 18-годишна възраст. Дъщеря им Наполеоне се омъжва за богат италиански граф, с когото се разделя след няколко години. Единственото дете на Наполеоне, Шарл, се самоубива на 26-годишна възраст. Така Елиза Бонапарт Бачоки няма живи потомци.

Но тя оставя голяма следа в Тоскана и особено в Лука и Пиомбино, където и двеста години след смъртта й честват приноса й, благодарение на който на практика Тоскана преминава в модерната ера – тази жена „с кураж на амазонка“ за много кратко време променя социалната динамика, съживява икономиката и земеделието, прави огромен скок в здравеопазнването и разбира се остава като огромен покровител на изкуствата.