Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: Театър Българска Армия
Великолепно представление! Преживяване, което спира сърцето. Толкова вдъхновяващо и смислено време, колкото може да подари само истинското изкуство и двама титани на театъра – Васил Михайлов и Милен Миланов.
„Енигматични вариации“ е пиеса на Ерик Емануел Шмит, която се играе в България не за първи път, аз съм гледала представлението с Мариус Донкин и Стефан Данаилов в Народния театър преди много години. Актьорите тогава бяха по-млади от тези сега, както всъщност и предполага текста на пиесата, но Милен Миланов и Васил Михайлов играят така, че не оставят място за съмнение, че текстът е написан само и точно за тях двамата.
Типично за Шмит заглавието препраща към музикално произведение – в случая едноименната творба на Едуард Елгар, написана в края на ХІХ век и разказваща през вариациите на една и съща музикална тема за приятелите му.
Историята, също като симфоничната творба, има много валенции – в нея се разглеждат през различни аспекти въпросите за самотата, творчеството, любовта, приятелството и смъртта. На самотния остров на богатия, ексцентричен и проклет писател Абел Знорко пристига за интервю журналистът Ерик Ларсен. Препратката към студа на севера, отчуждението и дългите нощи не е случайна и се споменава в разговора. Великият и ужасен Знорко изведнъж, от дистанцията на пълното си усамотение, е написал любовен роман и то епистоларен. Ларсен иска да разбере коя е жената от другата страна на тази любов.
Онова, което следва е неочаквано, шокиращо и затова напълно нереално. Актьорите обаче играят така, че правят от тази хиперболизирана любов страстен диалог, който хваща за гърлото. От първия ред виждах сълзите им, как Ларсен преглъща думите, които му се иска да изкрещи, как Знорко отваря уста в безмълвен вик. Без тези актьори подобен текст може да стане сладникава измислица. Те го правят пълнокръвна любов – към театъра, към магията да сме там и да го съпреживеем заедно.
И накрая – Васил Михайлов е вече над 80-годишен, това е ново заглавие с негово участие – отидете, не го пропускайте, за всеки изпуснат миг театър може само да се съжалява. Животът след подобно представление изглежда по-смислен и красив, наистина!
Commenti