ЕРОТИЧНАТА ВЕНЕЦИЯ: КУЛТУРА, МОЛИТВИ И СТРАСТНИ УДОВОЛСТВИЯ

Елена Миланова Instagram: my_italian_days_

Феноменът на куртизанките е много добре приет във Венеция през целия XVI век. Венеция е космополитен град, чужденци пристигат и си отиват през цялото време и бизнесът със секс е не само е толериран, но и често насърчаван от републиката. Според преброяването от 1509 година в града има 11 164 проститутки. В допълнение към търговията със сол, ориенталски подправки и тъкани, търговията с удоволствия е важна част от венецианската икономика. Венеция се превръща не само в обект на поклонничества, заради реликвитие, които притежава, ами и за това, което днес бихме нарекли секс туризъм.

В представата на хората куртизанките са нива над обикновените проститутки и това е така, въпреки че във Венеция не е имало съмнения за основната им функция. През 1572 година в града има около 3000 куртизанки, като 215 от тях са „честни“ т.е най-високата категория. Те са описани и каталогизирани в книгата „Тарифата на курвите“.

Да бъдеш куртизанка по времето на Ренесанса означава не само да предлагаш тялото си и да живееш по-комфортно, но и да знаеш да четеш, пишеш, да забавляваш и да си култивирана в много дисциплини – от литература, през музика до танци и политика. Не случайно точно куртизанките се превръщат в музи на художници и поети, които ги използват за свои обекти за рисуване (обикновено даже в свещени сюжети) и желани компаньонки на богати аристократи и граждани. По това време женският пол е основно неграмотен, независимо от коя класа произхожда, така че куртизанките са голямо изключение – жени, които са образовани, могат да разговарят, могат да мислят, имат собствена воля, могат да творят, и могат да разполагат с парите си.

Но това, че са толерирани, не означава, че са уважавани. Венеция има много строга система от правила, при които проституиращите живеят и работят. От XIV век им е разрешено да живеят в квартал близо до Риалто – Ил Кастелето. Когато им отеснява, им разрешават да се разширят и към някои части на Сан Касиано. Там се намира известното палацо Ка' Рампани, собственост на фамилията Трапани, в чиито имоти живеят жените от най-древния занаят. Тази зона от града е позната като „областта на карампана“, което влиза във венецианския жаргон като определение за възрастна проститутка. Бизнесът със секс заляга дори в топографията. Например от Рио Тера делле Карампане (на старите проститутки) може да се стигне до Понте делле Тетте (моста на циците), който не си е сменил името до днес.

От него куртизанките са гледали с разголени гърди, за да примамват минувачите. В някои случаи те са дори напълно голи по прозорците, като се говори, че това е умишлен ход на правителството, за да разсейват мъжете от „грехове срещу природата“ т.е от хомосексуализъм.

Проблемът с хомосексуализма е толкова голям, че през 1511 година група куртизанки се обръщат към патриарха на Венеция Антонио Контарини с молба да направи нещо по въпроса, защото изглежда, че те вече нямат клиенти. Съответно, всеки петък депутатите на републиката се събират, за да решават новите случаи на содомия и да ги осъждат на обесване на двете колони на площад Сан Марко, а после телата на грешниците биват изгорени. Но реалният проблем е насищане на пазара. Проститутките са твърде много.

Дейността и поведението им са щателно регулирани от държавата. Например им е забранено да участват в процесии с лодки по празнични поводи, освен по два маршрута, които се прочуват като „булеварда на куртизанките“, по които могат да плават и да се показват пред любопитните зрители.

Вечер, след третата камбана, проститутките трябва да се приберат, иначе ги грози наказание от 10 камшика. 15 камшика струва волността да се приближат към мъже покрай Коледа, Великден и други църковни празници. Те не могат да посещават кръчми и могат да се движат свободно из Венеция само в събота. Oт 21 февруари 1543 г. на проститутките е забранено да носят злато, сребро и коприна, вериги, перли, камъни. Други мерки им забраняват да ходят по главните улици или да плават с гондола в централните канали.

По отношение на облеклото, категориите се различават много. Тези от по-низшите нива нямат определно облекло, защото „беззаконието на късмета означава, че не всички са помпозни по един и същи начин“. Те носят мъжествени дрехи, мъжки ризи и бричове. Докато тези, които се наричат „онести“ (честни) куртизанки, са облечени впечатляващо помпозно с дълги сатенени поли и често са придружавани от групички момчета. В къщите, където живеят, задължително има „матрона“ т.е жена, която контролира всичко, включително отговаря за счетоводството и плащането на данъци. На честните куртизанки завиждат всички жени, но най-вече благородничките, робини на хиляди правила, заради свободите, от които се ползват и най-вече за това, че могат да си осигуряват приятелства и да се движат в различни социални кръгове. Тази група куртизанки се обличат в елегантни дрехи, имат червеникаво-руси коси (прочутото Тицианово червено) и дори могат да „забравят“ и да си махнат задължителните жълти шалчета, заради връзките им с магистрати и висши благородници.

В този „Златен век“ на куртизанките Венеция е символ на процъфтяваща, свободна зона с гарантиран от държавата достъп до невъобразими за други части на Европа удоволствия.

Монтескьо казва: „Никога, никъде не сме виждали толкова много поклонници и толкова малко преданост, както във Венеция. Трябва обаче да се признае, че венецианките и венецианците имат една преданост, която успява да изуми: един мъж може да поддържа куртизанка, но няма да пропусне църковна служба за нищо на света.“

Във Венеция и днес си имат поговорка, потвърждаваща думите на Монтескьо: ” La matina una messeta, dopo pranzo una basseta, dopo cena una donneta” – сутринта една месета (малка служба, меса), след обяд басета (вид игра на карти), а след вечеря една донета (женичка)“.