Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Коледните празници са време за семейството и част от тях аз прекарах със семейство Джейкъб и Джулия Блох. Семейство Блох са главните герои в романа „Ето ме“ на Джонатан Сафран Фоер – един подчертано еврейски роман, в който неизбежно се стига до прочутата фраза за това, че който спаси един човек, спасява целия свят. В книгите на Фоер всеки човек и всяко семейство са такъв свят, спасен от думите на автора и благословени с вечност. Защото Фоер без съмнение е прекрасен писател.
От издадените у нас три романа на Фоер, този е написан най-късно и всъщност между него и предишната му книга има цели единадесет години. Има много неща, по които личи, че „Ето ме“ е дълго и грижливо писана книга и големият обем е само едно от тях. Романът е дълъг колкото истинска семейна сага и всъщност съдържа историите на четири поколения от семейство Блох – от патриарха Исак, оцелял в Холокоста, до трите момчета на Джейкъб и Джулия. За разлика от традиционните семейни саги, тази се развива не в години и поколения, а за две седмици. Но в нашето дигитализирано, забързано и истерично време, две седмици съдържат събитията от цял викториански роман – любови и раздели, скандали и кризи, пътувания, войни, смърт, тържества, сватби, семейни събирания и пренесена през поколенията мъдрост.
Всички романи на Фоер, или поне издадените у нас три, които съм чела, са по особен начин двупластови и съдържат едновременно лична история и обществено значим феномен.
В „Ужасно силно и адски близо“ зад историята на девет годишния Оскар е скрито рухването на двете кули, във „Всичко е осветено“ в пътуването на автора в Украйна е вплетена историята на семейството му и Холокоста, а в „Ето ме“ се съдържат много – и много противоречиви – наблюдения върху живота на евреите в САЩ и близкоизточния конфликт, който е ескалиран чрез едно измислено земетресение и военен конфликт, които са плашещо достоверни.
Двете плоскости на романа – лична и социална – се преплитат с характерното за Фоер умение и известна непредвидимост, така че след сравнително плавното и лирично начало, действието изведнъж става задъхано, драматично и всичко се чете на един дъх.
В центъра е историята на семейство Блох, които се готвят за бар мицвата на големия си син Сам. Блох са от онези средностатистически заможни еврейски семейства, за които Уди Алън снима филми – те членуват в синагогата, но не вярват в нищо, приятелите им са основно евреи, през лятото почиват в Европа, най-довереното им лице е психоаналитикът и подлагат на съмнение всяко свое решение, така че никога не са доволни или щастливи. Семейният живот на Джейкъб и Джулия, и особено отношенията с децата им, са описани прекрасно, задълбочено и забавно, като на някои места се смеех с глас, защото безпогрешно разпознавах репликите, поведението и реакциите на собствения си син. Включително и напълно неразбираемото за възрастните, но напълно реално за децата паралелно живеене онлайн, което има за тях абсолютно същата онтологична и емоционална валидност.
„Ето ме“ е прекалено сложна книга, за да бъде преразказана и всяка малка част от нея има свое очарование.
От потресаващата реч на майката на Джейкъб на сватбата му, която четох поне четири пъти, до медийната хроника на близкоизточния конфликт – всичко е написано отлично, прекрасно преведено от Петя Петкова и завинаги ни прави част от семейство Блох – с което ние ги спасяваме и което е и смисълът на тази книга. Поне за мен заглавието „Ето ме“, на което авторът дава напълно библейско обяснение, е изречено от читателя – „Ето ме, за да ви спася“.
Comments