Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Да се пише роман за Христос в наши дни е доста смел избор, но не съм изненадана, че точно Амели Нотомб е избрала Исус за главен герой на новия си роман. Амели никога не се е страхувала да говори по теми, приемани за противоречиви и – което е по-важното – смело да заявява мнението си по тях. Романът „Жажда“ не само е заявление за християнската идентичност на авторката, но и по напълно неочакван начин засяга въпроси от непосредственото настояще.
„Жажда“ започва с процеса срещу Христос, на който като свидетели са поканени хората, за които той е извършил чудесата си. От младоженците в Кана Галилейска до Лазар, всички до един се оплакват, че чудотворната промяна в живота им е донесла само зло и Исус по странен начин се оказва не техен благодетел, а виновник за нещастията им. Като се замисля – ако имаха фейсбук, тези хора щяха отдавна да са написали това там и да са събрали емотикони, прегърнали сърце, от маса народ. Христос мълчи. Той знае съдбата си, но дори той не може да предположи как всички ще се отвърнат от него. Мненията на хората са най-нетрайното нещо на света – днес всички знаем това.
„Жаден съм“ са последните думи на Христос.
Жаждата е особено чувство, то заглушава всички други болки и нужди на тялото, жаждата постепенно ни обзема изцяло. Решението на Христос да тръгне към Голгота жаден е съзнателно, така той няма да мисли за тежестта на кръста, няма да се страхува, мисълта му ще е само в неговата жажда. На света няма дума за утоляването на жаждата, казва Христос, тя се връща отново и отново и всеки път моментът на първата глътка е необикновен.
Всъщност, ако трябва да допълня с нещо тази малка и необикновена книга, то е че има още едно нещо, което е неутолимо и това е четенето, жаждата за книги. Тя също се връща отново и отново и никога не свършва. Амели Нотомб, както е известно, пише точно по една книжка на година. И ние, които четем Амели, я чакаме с жажда.