Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Германска художничка с френска душа, Жана Мамен живее почти 90 години и така и не получава приживе признанието и славата, които постепенно започват да я застигат в наши дни. Къщата й е музей, изложби с нейни творби обикалят Европа, но най-честите определения за творчеството й си остават „непознато“ и „непроучено“. Сравняват я с Толуз-Лотрек и Ото Дикс.
Някъде между тях, наравно с тях, твори тази удивителна, много потайна, талантлива жена.
Родена е в Берлин през 1890 година в семейство на богат търговец. Когато е само пет годишна семейството й се мести в Париж. Учи живопис в Париж, Брюксел и Рим. В Париж тя е силно повлияна от рисунките на Толуз-Лотрек и начина, по който той създава портретите си на парижките бохеми. Нейните собствени парижки акварели от ранния период на творчеството й са подобни на неговите - цветни, ярки и красиви.
Jeanne Mammen (1890-1976), Zwei Damen mit Hüten im Café, 1910-1914
През 1916 година семейството на Жана е изгонено от Франция, имуществото им е конфискувано. Двете със сестра й Мария-Луиза се озовават в Берлин, без никакви средства за съществуване. Това е първият, но не и последния път, в който се налага Жана да търси начин да оцелее, започвайки почти от нулата. Тя рисува илюстрации и скоро става известна в периодичната преса. Един от редакторите на списанията, за които работи, й пише: „Вашите акварели са деликатни като цветя и са толкова различни от недисциплинираните драсканици на колегите Ви.“
Jeanne Mammen (1890-1976), Zwei Damen mit Kopfputz, circa 1910-1914.
Жана рисува и филмови плакати за новоучреденото филмово студио UFA, илюстрира моделите на модни къщи, рисува реклами. В Берлин цветовете на рисунките й стават по-приглушени, тя рисува всякакви хора, включително бедняците на Берлин, но без да изпада в мелодраматизъм като колегите си мъже, например Ото Дикс, с когото често е сравнявана.
Основно място в рисунките й заемат жените, като на много от тях това са двойки жени. От дистанцията на времето тя се смята за една от първите художнички на хомосексуални сюжети във Ваймарската република, но за личния й живот не се знае абсолютно нищо. През 20-те години тя и сестра й се местят в апартамент на Курфюрстендам, бивше фото-студио, където Жана живее до края на живота си и където сега има малък музей с нейни творби.
„Винаги съм искала да съм просто чифт очи, невидими за другите, но свидетел на живота им.“ – казва Жана.
Най-голямата изложба за нея преди три години в Берлинската галерия се казва точно така: „Свидетелката“. Жана Мамен рисува Берлин и особено жените на Берлин, но така и не свиква с живота в този чужд за нея град. По собствените й думи тя никога не заживява „в мир“ с Берлин, а берлинчани си остават чужденци за нея.
С идването на нацизма за Жана настъпва нов период на трудности. Изданията, за които работи са закрити, най-близкият й приятел, скулптурът Ханс Улман е арестуван за разпространение на антифашистки флаери. Изкуството на Жана Мамен е обявено за „дегенеративно“ заради илюстрациите й към поемите на Пиер Луис с откровено лесбийски сюжети.
Жана минава във вътрешна емиграция, затваря се в двете стаи на апартамента и прави скулптури от глина и подръчни материали. Освен това тя експериментира с рисунки в стил кубизъм, експресионизъм, абстракционизъм – все направления в живописта, отречени от нацистите. Едната причина за експериментите й е, че през 1937 година в Париж тя вижда „Герника“ на Пикасо и е много силно впечатлена. Жана и сестра й не искат да напуснат Германия, макар че бедстват и се налага да продават книгите си, за да оцелеят, но още по-страшно им се струва да се наложи отново да започват живота си в друга държава.
След войната Жана прави сценография за кабарето Die Badewanne и създава колажи от различни материали. В писмо до своя стар приятел Макс Делбрюк, който емигрира в САЩ, Жана пише: „В руините на Берлин се намират руините на Жана“. Творбите й са меланхолични, в унисон с времето. Колажите й са включени в първата изложба на немско съвременно изкуство след войната. През 50-те тя се оттегля от изкуството, защото я отблъскват непрекъснатите спорове около модерното изкуство. В усамотението на апартамента си тя рисува различни предмети, които я заобикалят – растения, камъни, маски, кукли, направени като мозайки от цветно фолио. В същото време тя продължава да рисува и абстрактни картини.
Jeanne Mammen (1890-1976), Advokaten, circa 1933.
През 1975 година Жана дава първото си и единствено интервю. По онова време тя е на 85 години, интересът към ранното й творчество е сериозен и тя подчертава в интервюто, че работата й се простира от 1890 до 1975 година. Жана Мамен умира през 1976 година, а през 2018 на изложбата в Тейт Модърн за изкуството на Ваймарската република картините й са обявени за „голямо откритие“.
Комментарии