Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимка: издателство Кръг
Магическа женска книга, прекрасно преведена, оптимистична и меланхолична като всяка история за несбъдната любов.
Избрах си тази книга заради преводачката Надежда Розова – всички нейни текстове ми се струват някак поетични и много приятни за четене. Тук това е дори още по-видимо, историята е разказана от името на младия Нийл Хърбърт и в неговия романтичен ум целия свят е в унисон с нежните му чувства, така че наблюденията му са точни и красиви.
Авторката Уила Катър е носителка на Пулицър за един от другите си романи, но именно героинята й от „Жена без посока“ има най-голям отглас в американската литература, дори и само чрез влиянието си върху образа на Дейзи Бюканън от „Великия Гетсби“.
Мариан Форестър в началото на „Жена без път“ е очарователна млада съпруга на доста по-възрастен богат мъж. Двамата прекарват летата си в къща с голяма градина някъде по железопътната линия „Бърлингтън“ и Мариан очарова всеки мъж в околията – от хлапаците до маститите банкери и адвокати. Тя е от онези жени, при които очарованието не е очевидно, то е в излъчването, в смеха, в щедростта на жестове и думи. Наглед лекомислена и разсеяна, постепенно Мариан се трансформира в очите на влюбения в нея Нийл в противоречив, но все така привлекателен образ. В един свят на мъже Мариан се опитва да живее своя най-добър живот, дори ако това означава да направи компромис.
Онова, което младият Нийл не разбира и което възрастният Нийл осъзнава твърде късно, е чудото на Мариан – жената, която кара мъжете да бъдат най-добрата версия на самите себе си. До нейното рамо богатият й съпруг обеднява, но запазва честта си, мърлявите хлапаци се опитват да са джентълмени, грубияните са нежни, а прагматиците започват да мечтаят.
В литературата няма много такива жени. Мариан Форестър е дете на своето време – книгата е написана през 1923 година и много неща в нея са предпоставени и отдавна отминали. Това обаче няма никакво значение, защото важното за Мариан е друго и жените като нея винаги ще задават посоката на живота си, дори когато пътят криволичи.