Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
Горещата история на Джеймс Абът Макнийл Уистлър и неговата червенокоса ирландска любовница Джоана Хифернан е толкова разтърсваща света на изкуството на викторианска Великобритания, че няма начин да не я видим един ден на екран. Но ако сте в Лондон сега, отидете до Кралската акадамия, за да разгледате една изложба, която показва колко провокативни са били Уистлър и Хифернан в Лондон през 1860-те към викторианското изкуство и живот. Това е демонстрирано дори нагледно с противопоставянето между картината на малка стая на Данте Габриел Росети, където фигурите са заключени в техния естетически викториански затвор, а точно срещу тази картина е Wapping на Уистлър – сурова, чувствена картина на фона на лондонските пристанища. Групичка бохеми висят в бара с изглед към сиво-зелената гледка, а в средата е Хифернан, отметнала назад скандалната си червана коса, свободна, сякаш като да е част от парижкия авангард! Това не е просто измислица – именно в Париж Уистлър се сближава с Курбе, Мане и Бодлер, а после пренася френската атмосфера в задръстения клаустрофобичен Лондон.
Хифернан е муза и любовница на Уистлър, жена без формално образование, но с остър и проницателен ум, уверена и много сексуална. Уистлър я рисува много, но три са нейните "бели" портрети. Бялото е голяма провокация, даже шега от страна на Уистлър – ясно е, че в музата му няма нищо благонравно или девствено. И трите картини са като разказ за тяхната връзка.
На първата (шедьовърът Симфорния в бяло, № 1 от 1862 година) Джоана е в чисто бяла рокля, която е на пръв поглед е много прилична, но всъщност тогава е много скандална – на нея тя е стъпила върху мечешка кожа, която подчертава ръба на роклята, под който зрителят си представя потъналите в козината голи крака. Доста еротична идея, която, съчетана с разпуснатата й червена коса, устни и уверен поглед не оставя съмнения у никой зрител, че Уистлър спи с модела си.
Втората симфония в бяло е двоен образ – Джоана позира елегантно като жива декорация на дома до камина, държаща в ръка японско ветрило, медитираща двусмислено срещу огледалото. Тези ефект на два образа Уистлър заема от Венера на Веласкес. С Джоана, впрочем, заминават за Мадрид, за да изучават Веласкес, но се отклоняват от плана и си правят любовно гнездо в Пиринеите.
На третата картина Уистлър показва музата си в кимоно, заспала докато съзерцава блестящ китайски порцелан – жена от „плаващия свят“. Майката на Уистлър сериозно го призовава да направи от Джоана Хифернан „честна жена“, но отговорът му не е да се ожени за нея, а да направи завещание и да й остави всичко. Тя обаче умира преди него в средата на 40-те си години.
Изложбата достига кулминацията си в Трувил в Нормандия, където отсядат тримата с Курбе през естента на 1865 г. Двамата художници и тяхната муза в полупразен хотел, рисуват на плажа и слушат как Джоана пее ирландски песни по здрач...
Курбе също рисува Джоана и винаги държи оригинала за себе си като рисува реплики за продажба. Тя е Джо, красивото ирландско момиче от Националния музей в Стокхолм. Някои хора смятат, че тя е и моделът за „Произходът на света“. Няма никакви доказателства за това, че е била в Париж, но би имала червени пубисни косми, едва ли тази жена би се обективизирала така.
С разказа за любовната история на Уистлър и неговата жена в бяло, в Кралската академия оживява един от най-революционните моменти в историята на изкуството, когато маските на лицемерие и претенциозност са свалени от самия живот. До 22 май можете да я видите на живо.
Comments