Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Жак Луи Давид, "Смъртта на Марат"
Днешният ден, 14 юли, е подходящ да отбележим един от лидерите на Френската револция Жан-Пол Марат. Убит е на 13 юли 1793 година. Смъртта му толкова впечалява обществото, че Марат е изобразен в много голям брой произведения на изкуството, където (почти) винаги е умрял. Най-известната картина, смятана за световен шедьовър е тази на Жак Луи Давид, "Смъртта на Марат" (по-горе). Марат е бил приятел на художника и един от най-фанатичните лидери на революционните събития във Франция. А картината, на която лежи мъртъв с перо в ръка, е напомняне за трагичните събития.
Син на лекар, Марат расте в не особено богата среда. Талантлив с перото, той обича да пише и е запален по политиката – чудесна предпоставка да се превърне в журналист. С изключителна харизма той се превръща в един от лидерите на въстанието, когато избухва. През 1793 година политическата му дейност вече е към залеза си, тежко болен (от млад страда от екзема, която се изостря значително на нервна почва), без ораторски изяви, Марат стои основно вкъщи и особено много в банята, където работи, пише и приема гости, завързал кърпа с оцет на главата си, за да облекчава главоболието си.
Жозеф Рок. "Смъртта на Марат", 1793
Самоличността на убиеца е позната – Шарлот Корде, от аристократично потекло, отгледана в манастир, който е превзет от революционерите. Тя е републиканка, но от умерено крило, не от хардкор якобинците. 22-годишното момиче решава да "спаси Франция" и се насочва от провинцията към Париж, закупила кухненски нож. По принцип Марат не приема, особено жени, но в случая тя казва, че иска да докладва за готвен заговор на жирондинците и я пускат в кабинета-баня на Марат. Там сцената е такава, каквато наблюдаваме на почти всички картини – ваната с плот, върху която Марат пише и разбира се парцала с оцета. Когато Шарлот е пусната при Марат, му дава фалшиво писмо, разказва за конспирация на жирондинците и го пробожда с нож в гърдите.
Пол Бодри. "Смъртта на Марат". 1860
По отношение на картината на Жак Луи Давид, с която започнах, тя представлява комбинация от историческа истина и емоция на възприемането на образа, какъвто си остава по принцип в изкуството – тялото в банята, раната, ножа, коварното писмо. Чертите на лицето на Марат са с ярко изразен портретен характер – чете се страдание и скръб, а ярка светлина на тъмен фон подчертават състоянеито на откъсване от живота. Дървеното кубче до ваната представлява символичен надгробен камък. По този начин авторът създава шедьовър, който увековечева Марат като герой на Франция.
Водата във ваната не е изстинала още, когато момичето е заловено и едва защитено от тълпата, която се събира, за да я разксъса. Шарлот обаче се държи с вдигната глава и се гордее, че е направила нещо за Франция.
Интересно е, че Шарлот също е изобразявана на картини, включително има неин портрет, рисуван от художник, изпратен в затвора – Ауер. Този портрет е запазен и между другото е на качествено ниво, като се има предвид, че във Франция по това време почти няма портретисти, които да не са избягали някъде или гилотинирани.
Жан Жак Ауер. "Портрет на Шарлот Корде". 1793
Има дори картини, които изобразяват сцената, в която Ауер рисува Корде в затвора:
Жан-Батист Бернар. "Ауер рисува портрета ба Корде". XIX век.
Съдът осъжда Шарлот на смърт. В мемоарите си после палачът Сансон пише, че рядко е виждал подобна смелост пред смъртта.
Що се отнася до останалите картини, на които Марат е мъртъв те са толкова много, че е трудно да се изброят – очевидно отзвукът на това убийство е вълнувал света десетки и десетки години след това. Днес малко хора знаят кой точно е Марат, но все още има такива, които безпогрешно различават сцената на убийството му, когато я видят.
Изобразена е дори върху реклама на бульони и консерви в края на XIX. Не мога да разбера защо, но е факт. Ето я:
ความคิดเห็น