Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
За някои хора това е жизнено важен въпрос. Например за нас с Елена. А също и за музейните работници по света, които точно миналата седмица са се опитали да разберат дали и как може да се „преформатира“ един музей по време на огромна (онлайн) конференция с участието на десетки музеи от Орсе до Лувъра в Абу Даби.
Както може да се очаква от работещи в музейни институции, идеите им са много смислени и добри. Ще се оглеждаме дали се случват и как можем да участваме и ние.
Ето най-интересните.
Нови и нетрадиционни източници на приходи.
Това със сигурност е първа точка, след месеци на затворени музеи и отменени или отложени изложби. Общото впечатление е, че финансираните от държавата музеи – например немските – или тези със смесено финансиране – например английските – се справят по-добре от тези, разчитащи на частни дарения и спонсори. Кризата доказва, че традиционните източници на приходи за музеите като продажба на билети, организиране на събития и спонсорски дарения не могат да спасят институциите в период на криза. Варианти разбира се има. Например да се произвежда платено съдържание. В еуфорията на първия локдаун големите музеи се втурнаха да споделят архивите си, да качват видео обиколки, да предоставят безплатно рисърч и образователни програми. Месеци по-късно вече се мисли за приход. Вариантите са или платен абонамент или продаване на реклама на сайта. И двете се случват бавно и не носят приход бързо, което отдавна е доказано от различни малки и умни онлайн издания. По-лошото е, че хората вече изискват изкуството да е достъпно и безплатно. Опитът на Националната галерия в Лондон да иска 8 паунда за половин часов филм – кураторска обиколка на изложбата на Артемизия Джентилески – е посрещнат с вълна от критики онлайн. Аз лично исках да си купя билет и да гледам видеото, но така и не го намерих.
Лицензи и продаване на права.
Например снимане на клипове в Лувъра – очевидно устойчива тенденция, като последно Peugeot-Citroen са снимали клипа си в пирамидата на Лувъра – впрочем за китайския пазар. Музеят на Ван Гог пък има съвместна колекция със спортната марка Vans. Така или иначе всеки си тръгва с магнитче от музеите, просто трябва да се намери начин да се разшири асортимента и в онлайн.
Платено обучение и експертизи
Първото е общо взето ясно, музеите могат спокойно да организират курсове и да дават сертификати, а второто, платените експертизи, са и много нужни, защото обикновено именно в музеите работят най-големите експерти.
Платени заеми на произведения на изкуството
Спорен е въпросът с платените заеми на произведения на изкуството. Музеите имат традицията, особено когато са в ремонт, да дават артефакти на други музеи безвъзмездно. Ако това се извършва срещу наем, приходите ще са сериозни, но пък и ще се ограничи сериозно кръга от музеи и държави, които могат да си го позволят, както и изначалния принцип за равен и свободен достъп на хората до публичните музеи.
Преосмисляне на системата за таксуване
Заслужава преосмисляне и системата за таксуване. В момента билетите струват еднакво за всички, но това може да се промени като се продават по-скъпи и по-евтини билети за по-заможните или по-бедни посетители или се слага допълнителна такса в най-натоварените месеци или часове. Има вариант и да се оставят посетителите да платят колкото искат, като в Ню Йорк вече експериментират в тази посока.
Блокбъстър изложбите
Какво ще се случи с блокбъстър изложбите – огромен бизнес в последните години, непрекъснато критикуван заради това, че не е състейнъбъл заради големите транспорти разходи и преместване на произведенията от една държава в друга. Така или иначе пандемията сложи стоп на планове за големи изложби в обозримо бъдеще и всички музеи по-внимателно оглеждат хранилищата си. Появява се друга опасност – да се отиде към национализъм и прекалена възхвала на родното, а тази тенденция така или иначе е налична политически и чисто социално заради пандемията. Музеите са по-скоро места, които трябва да се съпротивляват срещу подобни нагласи. Освен това със сигурност е по-екологично да преместиш една картина някъде, където ще я посетят десет хиляди човек, отколкото да ги караш да летят някъде в чужбина, за да я видят.
Разбира се неизбежно се обсъжда и преосмислянето на колекциите от гледна точка на мъжката доминация сред авторите, както и представителството на различни раси. Тук французите са с най-готини идеи, като музеят Орсе предлага вместо да се разместват традиционните експозиции просто в тях да се добавят различи съвременни произведения и инсталации и така да се провокира диалог и преосмисляне на видяното от посетителите.
Музеите ще оживеят. И животът ни ще продължи – с тях.
Comentários